Определение № 814 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5845/2015 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Г. К. К. и С. Н. К. – молители в производство по отмяна на влязло в сила решение против определение № 131/23.09.2015 г. по ч.гр.дело № 3064/2015 г. на ВКС, II г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение № 397/04.02.2013 г. по гр.дело № 15405/2011 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Сочат за неправилен извода на съда, че с подадената молба за отмяна са изложени съображения за процесуална недопустимост на влязлото в сила решение, поради постановяването му по отношение на починала страна. Считат, че подадената молба е за отмяна на влязло в сила решение на основанието, предвидено в чл.303,ал.1,т.1 ГПК – наличие на ново доказателство – Удостоверение за наследници № 138/27.01.2015 г., издадено от [община], което е от съществено значение за делото. Мотивират и становище, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Ответниците по частната жалба Й. А. К., С. А. К., П. Т. П., Т. В. Й., П. В. Й., А. И. К. и И. И. Н., всички чрез адв. С. Х. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба. Сочат, че молба за отмяна на влязлото в сила решение на жалбоподателите е подадена след изтичане на срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК, че доводите в молбата за отмяна сочат на недопустимост на решението, чиято отмяна се иска, поради което същата е недопустима. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената молба от жалбоподателите за отмяна на влязло в сила решение от 04.02.2013 г.по гр.дело № 15405/2011 г. на Варненския районен съд съставът на ВКС е приел, че с оглед изложените съображения в същата се поддържа процесуална недопустимост на влязлото в сила решение, като постановено по отношение на починала страна. Прието е, че влезлите в сила недопустими решение не са предмет на отмяна на основанията по чл.303,ал.1 ГПК. Съдът е приел също, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, тъй като молителят Г. К. по друго дело по предявен иск за делба на друг имот е представил удостоверение за наследници на М. К., издадено на 10.02.2014 г. и най-късно на посочената дата е узнал за настъпилата смърт на съделителя В. К. на 01.07.2012 г.. Посочил е, че решението, чиято отмяна е поискана е влязло в сила на 26.11.2013 г., а молбата за отмяна е подадена на 23.03.2015 г. след изтичане на тримесечния срок от снабдяването с удостоверението за наследници на 10.02.2014 г., към който момент на молителя е станало известно обстоятелството, посочено като основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на подадената молба за отмяна, съответно е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Настоящият съдебен състав намира изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената молба за отмяна на влязло в сила решение от жалбоподателите за правилни. С молба вх. № 7459/23.03.2015 г. молителите Г. К. К. и С. Н. К. са поискали отмяна на влязло в сила решение № 397/04.02.2013 г. по гр.дело № 15405/2011 г. на Варненския районен съд, като са посочили основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото – удостоверение за наследници 138/27.01.2015 г., издадено от [община]. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че в хода на производството по гр.дело № 15405/2011 г. на В. с предявен иск за делба на недвижим имот, във фазата по извършване на делбата – в първото заседание на 23.01.2015 г. съдът констатирал, че в хода на производството по делото в първата фаза на делбата ищецът В. И. К. е починал на 01.07.2012 г., който факт не бил посочен от ищците и делбата е допусната без конституиране на наследниците на починалия ищец. Сочат, че от представеното удостоверение за наследници от ищците в делбеното производство е установено, че ищецът В. И. К. е починал на 01.07.2012 г., че наследниците му И. Н. – сестра и А. К. – брат не са конституирани като страни по делото, съответно смъртта на ищеца е настъпила преди съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания на 29.11.2012 г., след което е постановено решението по допускане на съдебната делба. В молбата за отмяна е мотивирано становището, че решението, което е постановено по отношение на страна, която е починала преди датата на провеждане на заседанието, в което е даден ход на устните състезания е процесуално недопустимо, като постановено по отношение на неправосубектна страна. Позовават се на практика на ВКС. С молбата за отмяна са представени решение № 332/27.12.2012 г. по гр. дело № 1175/2011 г. на ВКС, I г.о.и решение № 289/01.08.2011 г. по гр.дело № 796/2010 г. на ВКС, I г.о. Искането, заявено с молбата за отмяна на жалбоподателите е за отмяна на решение № 397/04.02.2013 г. по гр.дело № 15405/2011 г. на Варненския районен съд. Последното е влязло в сила на 26.11.2013 г., когато с определение № 593/26.11.2013 г. по гр.дело № 4938/2013 г. на ВКС, I г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 09.05.2013 г. по гр.дело № 978/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, чиято отмяна е поискана. С решение № 397/04.02.2013 г. по гр.дело № 15405/2011 г. на Варненския районен съд е допусната делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място] между съделителите, един от които е В. И. К. и при делбени части, посочени в същото. В производството по това дело молителите са съделители-ответници. С молбата за отмяна е представено удостоверение за наследници № 138/27.01.2015 г., издадено от [община], от което е видно, че съделителят-ищец в делбеното производство В. И. К. е починал на 01.07.2012 г. – преди съдебното заседание по гр.дело № 15405/2011 г., проведено на 29.11.2012 г., на което е даден ход на устните състезания и преди постановяване на решение № 397/04.02.2013 г. по същото дело, чиято отмяна е поискана от жалбоподателите. Всички изложени обстоятелства и аргументи в молбата за отмяна са в насока, че решението по допускане на съдебната делба, чиято отмяна е поискана е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на неправосубектна страна – на съделител, който е починал преди последното съдебно заседание в производството по допускане на съдебната делба. С оглед на това съдът намира, че молителите искат отмяна на влязло в сила решение, с мотивирано основание за отмяна процесуална недопустимост – постановено е по отношение на починала страна. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл.303 ГПК. В молбата за отмяна не е мотивирано основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Както се отбеляза по-горе всички фактически твърдения и аргументи в молбата за отмяна сочат на недопустимост на решението, чиято отмяна е поискана. Този порок на решението не е предвиден в нито една от хипотезите за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК и в чл.304 ГПК. А основанията за отмяна на влезлите в сила решения са предвидени изчерпателно в ГПК – чл.303 и чл.304 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения е средство за отмяна само на неправилни, но не и на недопустими решения. Недопустимите решения след влизането им в сила пораждат правните последици на допустимите решения и не подлежат извънинстанционен контрол по реда на чл.303 и сл.ГПК. Недопустимостта на решението може да се предяви само при инстанционно обжалване на решението, но не и в производството по отмяна на влязло в сила решение. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че предвидената последица в чл.307, ал.4 и чл.308 ГПК от успешното провеждане на това извънинстанционно производство е отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, а не обезсилване на акта. Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение № 397/04.02.2013 г. по гр. дело № 15405/2011 г. на Варненския районен съд е процесуално недопустима, тъй като недопустимите решения не подлежат на извънинстанционен контрол по реда на отмяната по чл.303 и сл.ГПК. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Като процесуално недопустима молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Доводите на жалбоподателите за неправилност на определението са необосновани. Не следва да се обсъждат аргументите, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, тъй като същата се основава на обстоятелства, водещи до недопустимост на решението, каквито обстоятелства в чл.303 и чл.304 ГПК не са предвидени. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о