Определение № 175 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 359/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от „Международни превози Канотранс“ООД, [населено място], чрез адв.Б.Б. срещу определение №184 от 10.12.2020г. по т.д. №809/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязло в сила решение №276 от 13.12.2017г. по в.т.д. №476/17г. на Апелативен съд-Варна. Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Оспорва като необоснован извода на съда, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че с молба от 18.08.2020г. са изпълнени указанията за ангажиране на доказателства за датата, на която са му станали известни твърдените новооткрити доказателства, а именно молба до Районна прокуратура- Варна от 27.01.2020г. и приемо-предавателен протокол 10.02.2020г., удостоверяващ предаването на документите от посоченото следствено дело. Моли да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. За да постанови обжалваното определение за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, съставът на ВКС, ІІ т.о. е приел, че не е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, започнал да тече най-късно на 18.01.2019г., когато е проведен разпит на управителя на дружеството-молител по следственото дело /ДП №61/2018г. по описа на ОСлС при ОП-Варна, образувано по преписка №14927/2017г./. Изложил е мотиви, че още към тази дата при проявена процесуална грижа да охрани интересите си молителят обективно е могъл да узнае и да се снабди със сочените за новооткрити доказателства. Настоящият съдебен състав констатира, че т.д.№809/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е образувано по молба от „Международни превози Канотранс“ООД за отмяна на влязло в сила решение №276 от 13.12.2017г. по в.т.д. №476/17г. на Апелативен съд-Варна, с което е отменено решение №481/13.07.2017г. по т.д. №1186/2016г. на ОС-Варна и вместо него е постановено ново, с което е осъден ответникът „Международни превози Канотранс“ООД да заплати на „Елдоминвест- Варна“ ООД сумите 50 165.86 лева - обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз, представляваща стойност на недоставени до легитимирания получател стоки (372 ел.бойлери), 502.66 лева - мораторни лихви върху същата главница за периода от 06.07.2016г. до 10.08.16г., и 10 033.17 лева - обезщетение за дължим ДДС върху стойността на липсващия товар поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, ведно със законната лихва върху глъвниците, считано от 10.08.2016г. до окончателното им изплащане, както и разноските за двете инстанции. Молителят твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК- поради новооткрити доказателства, релевантни за обстоятелството, което е било спорно по делото- налице ли е договор за международен автомобилен превоз между ищеца- изпращач и ответника- превозвач. Сочи като новооткрити доказателства изисканите с молба по сл.д. №61/2018г. на ОСО при ОП-Варна /пр.пр. №14927/2017г. по описа на РП-Варна/ протоколи от разпити на свидетели /Г. А., Ю. Д., Р. К./, жалба до Върховна държавна прокуратура на Р Словения и кореспонденция по имейл между М. К. и Ю. Д.. В изпълнение на дадените му указания за ангажиране на доказателства за датата, на която са му станали известни твърдените новооткрити доказателства, молителят с молба от 18.08.2020г. представя молба до Районна прокуратура- Варна от 27.01.2020г. от адв.Б. като пълномощник на друго дружество /“И.“ ООД/ за получаване на копие от описаните документи по пр.пр. №14927/2017г., вкл. приложените към молбата по чл.303 ГПК, както и приемо-предавателен протокол 10.02.2020г., удостоверяващ предаването на документите от управителя на “И.“ ООД на управителя на „Международни превози Канотранс“ООД. От удостоверение от РП-Варна изх.№14927/2017 от 04.02.2020г. се установява, че по пр.преписка №14927/17г. по описа на РП-Варна е образувано досъдебно производство №61/18г. по описа на ОСлО при ОП-Варна. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че молителят „Международни превози Канотранс“ ООД, [населено място] /ответник по т.д.№1186/2016г. по описа на Окръжен съд-Варна/ е узнал за доказателствата, които твърди, че са новооткрити и представляват основание за отмяна по ч.303, ал.1, т.1 ГПК, на 10.02.2020г., когато е получил препис от документите, описани в молба до Районна прокуратура- Варна от 27.01.2020г. по пр.пр. №14927/2017г. Това е моментът, в който молителят е узнал за съществуването на процесните документи и от който започва да тече тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Не може да се приеме, че узнаването е в по-ранен момент- на 18.01.2019г., когато е проведен разпит на управителя на дружеството-молител по следственото дело /ДП №61/2018г. по описа на ОСлС при ОП-Варна, образувано по преписка №14927/2017г./. Видно от протокола за разпит на свидетел от 18.01.2019г., на свидетеля И. И. /управител на „Международни превози Канотранс“ООД/ не са предявявани доказателства по досъдебното производство, нито до знанието му е доведено обстоятелството за съществуване на документите, които молителят твърди, че са новооткрити. Необоснован е изводът, че разпитаният като свидетел законен представител на дружеството е следвало да изиска представяне на документи, представляващи част от събраните доказателства в досъдебното производство, като част от дължимата грижа за охраняване на интересите на дружеството, тъй като той нито е знаел, нито е бил длъжен да знае, че такива документи съществуват и се намират по следственото дело, а част от тях към този момент дори не са съществували /събрани са след 18.01.2019г./. Следва да се отбележи, че преценката дали протоколите за разпит на свидетели са писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата за отмяна. Подаването на молбата за отмяна в преклузивния срок по чл.305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. В настоящата хипотеза молбата на „Международни превози Канотранс“ООД, [населено място] по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена на 11.03.2020г.- в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е допустима. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваният съдебен акт за оставяне без разглеждане като просрочена на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде отменен като неправилен. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение