Определение № 15 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 780/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.С. за изменение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение № 197от 03.10.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 780/11 по описа на ВКС, с което се оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма]-Р. срещу решение №40 от 18.02.2011 г., по гр.д. №600/10 на СтЗОС и се оставя без уважение искането за присъждане разноските на ответника по касационната жалба в размер на 180 лева-възнаграждение за адвокат. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: С определението, чието изменение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ се претендира с натоящата молба се оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма]-Р. срещу решение №40 от 18.02.2011 г., по гр.д. №600/10 на СтЗОС и се оставя без уважение искането за присъждане разноските на ответника по касационната жалба в размер на 180 лева-възнаграждение за адвокат Съставът на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. остава на становището, че при положение, че изобщо не се стига и не би могло да се стигне до разглеждане основанията за допускане до касация по чл.288 от ГПК, то няма основание за присъждане на уговореното адвокатско възнаграждение, като разноски направени по делото относно фаза, до която производството не се е развило. Страната/ нейният пълномощник/ е могла да избегне изготвяне на отговор на касационната жалба чрез възражение за недопустимост на касационното обжалване на основание чл..280 ал.2 ГПК пред въззивния съд, с оглед прилагането от страна на последния на процедурата по чл. 286 ал.1,т.3 от ГПК: връщане на касационната жалба като недопустима. Ето защо и няма основание за присъждането на исканите разноски от ответника по касационната жалба, която се оставя без разглеждане. .