Определение № 10924 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев от гр.Варна, срещу Определение № 8271 от 28.09.2023 г. по адм. дело №6695/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Неделчев за освобождаване от заплащането на Д.Т. по частната му жалба против определение от 26.07.2023 г., в частта му по т.1/първа/, с която е отхвърлено искането да му бъде предоставена правна помощ по адм.д.№ 6695/2023 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател счита оспореното определение за недопустимо, алтернативно неправилно. Посочва, че определението е недопустимо, тъй като с Определение от 26.07.2023 г. по адм.д.№ 6695/2023 г. по описа на АССГ е освободен от „държавна такса за образуване на делото“ и независимо от диспозитива на определението, освобождаването му от Д.Т. следва да има сила до приключване на делото във всички инстанции. Твърди, че определението е и неправилно, тъй като съдът не е отчел здравословното му състояние и доходите му и не е изискал допълнителни доказателства, ако е счел че представените от него такива са недостатъчни. Иска да се обезсили или отмени оспореното определение и да бъде освободен от дължимата пред ВАС Д.Т. от 30 лв. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба срещу определение от 26.07.2023 г., съдът е приел, че в съда има висящи още шест производства по жалби на Неделчев срещу актове на КЗЛД и е споделил мотивите на определение № 1229/06.02.2023 г. по адм.д. № 166/2023 г. на ВАС във връзка с добросъвестното упражняване на правото на съдебна защита. Определението е допустимо, но неправилно. С определение от 26.07.2023 г. по адм.д.№ 6695/2023 г. по описа на АССГ Неделчев е освободен от „държавна такса за образуване на делото“, но не и за цялото съдебно производство, поради което, както искането му за освобождаване от Д.Т. по частната му жалба срещу т.1 на посоченото определение, така и оспореното определение се явяват допустими. За да се извърши преценка налице ли са предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на молителя от Д.Т. по частната жалба, следва да се извърши анализ на обстоятелствата визирани в чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 от ГПК, какъвто анализ първоинстанционният съд не е направил. Представените по делото доказателства, във основа на които първоинстанционният съд е освободил Неделчев от „държавна такса за образуване на делото“, показват, че лицето няма сключени трудови договори, доходи от свободни професии, доходи от наеми и хонорари не притежава недвижими имоти, като негова собственост притежава лек автомобил със застрахователна стойност 500 лв., няма данни за осигурителен доход, неженен е, няма сключен гражданки брак и деца. За месец април 2023 г. е получил 322лв. общо в това число пенсия и финансова подкрепа по ЗХУ. По делото е приложено и експертно решение № 1212 от 110/15.05.21 от Национална експертна лекарска комисия, от което е видно, че Неделчев е с 80% трайно намалена работоспособност. Искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, се преценява не само с оглед на размера на дължимата държавна такса по конкретното дело. Необходимо е да се прецени доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси в съдебното производство до приключването му във всички инстанции, ако не настъпи промяна в обстоятелствата (Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, т. 12). С оглед наличните доказателства, се налага извод, че Неделчев не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на частната му жалба против определение от 26.07.2023 г. по адм. дело № 6695/2023 г. по описа на АССГ, в частта, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Той е материално затруднено лице със значителна степен на намалена работоспособност и независимо какви са причините за това състояние, ако не бъде освободен от заплащане на държавна такса, няма да бъде в състояние да упражни процесуалните си права. До същият извод е стигнал и първоинстанционния съд, за да го освободи от „държавна такса за образуване на делото“, Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Н. Неделчев да бъде освободен от внасянето на държавна такса в размер на 30 лв. за разглеждане на частна му жалба против определение от 26.07.2023 г. по адм. дело № 6695/2023 г. по описа на АССГ, в частта, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение