Определение № 7129 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2025 г.
ВАСВторо отделение25.06.2025 г.докладчик Бранимира Митушева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 267 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 469/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян. ОСЪЖДА „Хаджиеви 5588“ ЕООД, с ЕИК 202385439, да заплати на Община Доспат сумата в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Хаджиеви 5588“ ЕООД, гр. Доспат, подадена чрез процесуалния представител адв. Петров, срещу определение № 267 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 469/2024 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на Община Доспат да се произнесе по заявление вх. № УТ-1793/07.11.2024 г. с искане за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Доспат, чрез процесуалния представител адв. Матеев, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Смолян е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ на кмета на Община Доспат за издаване на акт, с който да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен план /ПП/ за обект „Кабелно трасе на електропровод“, захранващ „Временен бетонов възел и варово стопанство“ в УПИ І, кв. 58 по плана на гр. Доспат, тъй като не е завършена процедурата, предхождаща и задължаваща органа да издаде такъв административен акт. Според съда кметът на Община Доспат дължи произнасяне по заявеното искане за разрешаване на изработването на проект за ПУП, след провеждане и приключване на изрично визираната в ЗУТ процедура по раздел III, глава 7 и в 14-дневен срок от решението на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, с което се приема, респ. не се приема проекта. Прието е от съда още, че доколкото от данните по делото се установява, че такова решение не е налице, то и за органа не е започнал да тече 14-дневният срок за издаване на акта. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Доспат по заявление вх. № УТ-1793/07.11.2024 г., подадено от „Хаджиеви 5588“ ЕООД, с искане за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПП за обект „Кабелно трасе на електропровод“, захранващ „Временен бетонов възел и варово стопанство“ в УПИ І, кв. 58 по плана на гр. Доспат. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с писмо изх. № УТ-1793/1/18.11.2024 г. кметът на Община Доспат уведомява заявителя, че при разглеждане на подаденото от него заявление за мотивирано предложение за допускане на изменение на ПУП – ПП са открити нередности, а именно: не е представен опорен план по чл. 125, ал. 3 от ЗУТ и не е определен правилно сервитута на електрическия кабел и засегнатите имоти. При тези факти, преценени съобразно приложимите правни норми, настоящата инстанция намира за правилен крайният извод на административния съд, че мълчалив отказ по подаденото заявление не е формиран и оспорването е недопустимо. По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. Следователно мълчалив отказ се формира, когато сезираният орган е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран в нея срок. В процесния случай обаче, доколкото административният орган е установил нередовности по подаденото заявление, което е дало основание за прилагане на изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 5в от ЗУТ за удължаване на срока за произнасяне, то този срок за органа не е изтекъл. С приложеното с административната преписка писмо от 18.11.2024 г., което носи белезите на акт по чл. 5в от ЗУТ, кметът на Община Доспат констатира нередовности на заявлението, които съгласно чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ следва да бъдат отстранени от заявителя. Следователно жалбата е подадена преди за административния орган да възникне задължение да се произнесе по подаденото заявление и мълчалив отказ не е формиран. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обстоятелството, че издаденото писмо не е достигнало до заявителя /доказателства за противното не са представени по делото/, не налага извод за формиран мълчалив отказ, тъй като от датата на издаване на писмото за административния орган са налице основанията за удължаване на сроковете за произнасяне по смисъла на чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ. В хипотезата на чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ, ако указанията не са изпълнени, органът следва да прекрати производството, което от своя страна ще даде възможност на заявителя да защити правата си по реда на чл. 197 и сл. от АПК. С оглед на това предявената от дружеството жалба е лишена от предмет, поради което е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Крайното заключение на административния съд е в този смисъл, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неправилно в процесния случай първоинстанционният съд се е позовал в мотивите си на липсата на решение на ОЕСУТ, с който се приема, респ. не се приема проекта за ПУП – ПП, както и на разпоредбите на чл. 128, ал. 8 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, доколкото същите касаят процедурата по одобряване на проект за ПУП, но не и предхождащата процедура по разрешаване изработването на проект за ПУП, каквато безспорно е била заявена в случая с подаденото от „Хаджиеви 5588“ ЕООД заявление вх. № УТ-1793/07.11.2024 г. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, същото следва да се уважи и се осъди частният жалбоподател да заплати на Община Доспат сумата в размер на 750 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договор за правна защита и съдействие от 05.06.2025 г., фактура и платежно нареждане от 20.06.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,