Определение № 37 от 18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2706/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Л. Н. срещу определение № 611 от 20.09.2022 г., постановено по в. т. д. № 172/2022 г. на Апелативен съд В., с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва извода на съда за липса на доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Излага разбиране, че процесуалният представител е удостоверил постъпването на сумата по банковата му сметка с вписване на това обстоятелство в договора за правна защита и съдействие, поради което са налице предпоставките за присъждане на разноски. Становище по жалбата не е постъпило от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. С атакуваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд В. е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е счел, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по делото, тъй като не са представени достатъчно доказателства, че същото действително е заплатено от страната. Изложени са съображения, че относимите писмени доказателства са ангажирани едва с депозиране на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, което се явява несвоевременно. Постановеният от въззивния съд акт е законосъобразен. Присъждането на разноски в полза на страната, имаща право на такива по правилата на чл. 78 ГПК, е обусловено от доказаното им извършването в производството. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато е договорено заплащането на адвокатското възнаграждение да се осъществи по банков път, то това обстоятелство следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В тази връзка изцяло неоснователна е тезата на жалбоподателя, че саморъчното удостоверяване от адвоката върху договора за правна защита и съдействие е достатъчно, за да се приеме, че сумата действително е заплатена. Нормата на чл. 77 ЗЗД в случая се дерогира от специалните норми на чл. 78 ГПК, разяснени с посоченото тълкувателно решение, поради което е без правно значение дали процесуалният представител в качеството си на кредитор по договора за правна защита и съдействие е удостоверил изпълнението на задължението на доверителя си за заплащане на договореното възнаграждение. Във връзка с представеното от страната преводно нареждане от 21.06.2022 г. /л. 30 от делото на Апелативен съд В./, удостоверяващо със съответния банков документ постъпването на сумата по сметка на адв. Т., следва да се съобрази преклузивният срок в нормата на чл. 80 ГПК - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, след който страната няма право нито да иска изменение на решението в частта му за разноските, нито да представя доказателства за реално извършените от нея разноски. Крайният правен извод на въззивния съд за неоснователност на искането за присъждане на разноски на ответника и съответно за неоснователност на молбата за изменение на постановеното въззивно решение, е в пълно съответствие с посочения по-горе тълкувателен акт, отчитайки конкретните данни по делото. При липса на своевременно представени доказателства, установяващи действителното плащане на договорено адвокатско възнаграждение, апелативният съд правилно е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС