Определение № 249 от 14.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 547/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наречена „касационна”) на [фирма] - [населено място] срещу определение № 2316 от 22.11.2013 г. по ч. т. д. № 1305/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с определение № 434 от 07.03.2014 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 11.10.2013 г. по т. д. № 52/2013г. на Пазарджишки окръжен съд и е прекратено производството по нея. С първоинстанционния акт е оставено без уважение възражението на дружеството - жалбоподател, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, а не по реда на Глава 32 ГПК. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивния акт като неправилен с твърдението, че във всички случаи определението по чл. 369 ГПК подлежи на инстанционен контрол. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва допустимостта и основателността на същата по съображения в писмен отговор от 10.02.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че атакуваното определение на Пазарджишки окръжен съд за оставяне без уважение на възражение за разглеждане на спора по т. д. № 52/2013 г. по общия ред не подлежи на инстанционен контрол. Решаващият състав е преценил, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и че в разпоредбата на чл. 369, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема възражението за разглеждане на спора по общия ред, не и на определението, с което това възражение се оставя без уважение. Обжалваното определение е правилно. Подлежащи на самостоятелно обжалване пред съответния въззивен съд са само първоинстанционните определения, които отговарят на предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК условия. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да бъдат подавани само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правният спор, предмет на делото. Определението за оставяне без уважение на възражение по чл. 369, ал. 1 ГПК за разглеждане на спора по общия ред не попада сред двете категории определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. Това определение няма характер на преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства разглеждането на предявения иск по реда на специалното производство по търговски спорове, регламентирано в Глава 32 ГПК. Нормата на чл. 369, ал. 2 ГПК, урежда изрично възможност за обжалване само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред, вместо по реда на Глава 32 ГПК. По аргумент за противното, определението, с което съдът оставя без уважение възражението и продължава разглеждането на спора по реда на Глава 32 ГПК, не подлежи на обжалване. Поради изложеното, изводът на Пловдивски апелативен съд за недопустимост на частната жалба е в съответствие със закона и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение