Определение № 96 от 07.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1888/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Н. Г., представлявана от адв. М. Д., срещу определение № 100108 от 05.08.2020г. по в.т.д. № 391/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата ѝ за изменение на постановеното по делото решение № 145 от 18.05.2020г., като бъде намалено присъденото на ответника адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че единствено поради липса на списък по чл.80 ГПК и предвид разрешението, дадено в т.9 на ТР № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС молбата следва да бъде оставена без разглеждане, докато в настоящия случай е представен списък на разноските преди приключване на устните състезания. Поддържа, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение не е сведено до приключване на устните състезания, както е посочено в обжалваното определение, а може да се направи и с молбата по реда на чл.248 ГПК. Счита, че за възражението за прекомерност сроковете по чл.80 ГПК не се прилагат, когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него, като в този случай тя може след прекратяване на производството да направи възражението си за прекомерност по реда на чл.248 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и присъденото на ответника адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размер на 100 лева. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, представляван от адв. С. М., оспорва частната жалба. Поддържа, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК може да бъде заявено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция, поради което изводът на въззивния съд е правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че възражението на въззивницата за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника не е било направено от нея до приключване на устните състезания пред въззивния съд, а едва в молбата по чл.248 ГПК, поради което е намерил искането за преклудирано и поради това – за неоснователно. Обжалваното определение е правилно. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 13 от 17.01.2013г. по гр.д. № 1161/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 205 от 19.03.2014г. по ч.т.д. № 723/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., е недопустимо искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото да се прави след постановяване на съдебното решение – по реда и в срока по чл.248 ГПК, тъй като това искане страната следва да е направила най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в което страните трябва да направят исканията си за разноски и да представят списък на разноските. В настоящия случай частната жалбоподателка не е направила своевременно – преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция, искането си по чл.78, ал.5 ГПК, а го е заявила едва с молбата си по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, което не се оспорва в частната жалба. Изложеният в частната жалба довод, че когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него, тя може след прекратяване на производството да направи възражението си за прекомерност по реда на чл.248 ГПК, е неоснователен, тъй като в настоящия случай въззивното производство е приключило с постановяване на решение по същество след проведено открито съдебно заседание, за което страната е била призована. Поради това изводът на въззивния съд, че искането за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е преклудирано и не следва да се взема предвид, е съобразен с процесуалния закон и трайната практика по приложението на чл.78, ал.5 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение