Определение № 400 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на П. И. С., чрез процесуален представител адв.П., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 06.07.2018г. по в.гр.д. №873/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 09.02.2018г. по гр.д.№15599/2017г. на Районен съд – Пловдив. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ангажират се писмени доказателства, които молителят счита за относими към основанието за отмяна по т.1. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик, чрез процесуален представител адв.М., който оспорва молбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Представен е банков документ за внасяне на дължимата държавна такса за производството по отмяна Молбата е подадена на 18.09.2018г. в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Към молбата е приложено с твърдение, че е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, писмено доказателство, като преценката дали е ново и от значение ли е за спора, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.