Определение № 3305 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2223/2026 г.

Производството е по чл. 122 ГПК. С определение №2414 от 18.05.2026г. по гр. д. №2337/2024г. Окръжен съд- Варна е повдигнал пред Върховния касационен съд спор за подсъдност с Апелативен съд- В. за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по молба вх. № 3354/08.05.2026г., подадена от ищцата К. Б. Ч., чрез пълномощника й адв. К. Т., в частта, с която се иска издаване на изпълнителен лист за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането- 30.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението, която сума й е присъдена с Решение № 753/07.07.2025г., постановено по гр. дело № 2337/2024г. на Окръжен съд- Варна, поправено с Решение № 928/10.09.2025г., потвърдено с Решение № 75/29.04.2026г., постановено по гр. дело № 570/2025г. на Апелативен съд- В., което не е влязло в законна сила. При разрешаване на спора по чл. 122 ГПК Върховен касационен съд намира, че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист в посочената й част е Апелативен съд- В.. С решение № 75/29.04.2026г., постановено по гр. дело № 570/2025г. на Апелативен съд- В. е потвърдено Решение № 753/07.07.2025г., постановено по гр. дело № 2337/2024г. на Окръжен съд- Варна, в частта му, с която [община] е била осъдена да заплати на ищцата К. Б. Ч. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането- 30.04.2024г. до окончателно изплащане на задължението. На 08.05.2026г., в срока за обжалване на решението в посочената му част, по делото е постъпила молба от ищцата за издаване на изпълнителен лист за присъдените й с решението суми. С разпореждане на съдията- докладчик от Апелативен съд- В. молбата е изпратена за произнасяне на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 2, пр. последно ГПК компетентен да се произнесе по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, подлежащо на незабавно изпълнение, е съдът, който го е постановил. В тази хипотеза попада и невлязлото в сила въззивно решение, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК касационната жалба не спира изпълнението му. В този смисъл е налице формирана съдебна практика /Определение № 8 от 4.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 544/2012 г., II г. о.; Определение № 57 от 4.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 57/2021 г., I т. о.; Определение № 14 от 25.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5110/2021 г., I г. о. и др./ Предвид горното молбата по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист в посочената й част е следвало да бъде разгледана от въззивния съд, постановил подлежащото на изпълнение решение, а именно- Апелативен съд- В.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на четвърто гражданско отделение