Определение № 1807 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1051/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на И. Б. и Е. Б., чрез адв.Д. Р., срещу определение № 621/02.03.2916г. по т.д.№ 291/2026г., II ТО, с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна, на осн. т.4 на чл.303, ал.1 ГПК, на определение № 1952/22.07.2025г. по възз.гр.д.№ 1421/2024г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че определението, чиято отмяна се иска, притежава правните последици на решение по см. на ТР № 7 по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с него е разрешен по същество правен спор относно законосъобразността на наложената възбрана върху имота, собственост на молителите, като с него се формира сила на пресъдено нещо по въпроса дали е допустимо правото на собственост на молителите да бъде ограничено за обезпечаване на чужд дълг. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което молбата за отмяна да бъде уважена. С подадения в срок писмен отговор насрещната страна, „Корпоративна търговска банка“АД /н/, чрез адв.Д. К., оспорва основателността на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Атакуваното по реда на извънредния способ за контрол за неправилност отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК е въззивно определение, с което е потвърдено обжалваното от молителите И. Б. и Е. Б. първоинстанционно определение за допускане на обезпечение на предявения от „КТБ“ АД /н/ осъдителен иск против И. З., А. П. и Г. З. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Изводът, че атакуваният съдебен акт е неподлежащ на отмяна по реда на чл.303-309 ГПК, е напълно съобразен с постановките на ППВС № 2/29.09.1977г., т.1 и т.2, които са актуални и при сега действащия ГПК. Съгласно ППВС № 7/1977г., т.1 и т.2, на отмяна по реда на чл. 231 и сл. ГПК подлежат влезлите в сила решения ......на съдилищата…..; На отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо. В мотивите към т.2 на посоченото ППВС е изяснено, че на отмяна подлежат само актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани; Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства. Изброяването на неподлежащите на отмяна актове не е изчерпателно. Като постановено в обезпечителното производство, атакуваното определение не се ползва със сила на пресъдено нещо по разрешените с него въпроси относно предпоставките за допускане на обезпечението. С него не е разрешен въпросът за принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, тъй като този въпрос не е сред предпоставките за допускане на обезпечението (т.5 ТР № 6/14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС). Налага се извод, че атакуваният съдебен акт не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК, респективно подадената молба за отмяна, като недопустима, правилно е оставена без разглеждане и производството по нея - прекратено. Поради съвпадане с крайния извод, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I ТО: