Определение № 10562 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г. Дойчинова, против определение № 5598 от 28.08.2026 г., постановено по адм. дело № 1317/2026 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставено без уважение негово искане за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед № БЛРД26-ЗЗП-5/18.08.2026 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Благоевград. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновава, че за него и трети лица съществува реална възможност за понасяне на значителни и непоправими вреди, тъй като процесната кабелна линия НН (ниско напрежение) захранва търговски обекти. Съдът е следвало да прецени риска от организиране на протести и затваряне на главен път към граничния пункт от страна на търговците. Заявява, че вредите които той ще претърпи се изразяват в заплащане на неустойки и обезщетения на клиентите му, които заедно с вредите които ще претърпят трети лица, са противопоставими на обществения интерес от изпълнението на акта. Счита, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение следва да се подчинява на принципа за съразмерност, обществения интерес не е засегнат с опасност за живота и здравето на хората от функционирането на електрическото съоръжение. Процесният строеж не е незаконен и опасен, за да има нужда от предварително изпълнение и случаят не е неотложен, предвид необхдимостта за потребителите да ползват електрическа енергия. Намира, че от предварителното изпълнение ще последват само негативни ефекти, а позитиви - няма, а органът е трябвало да изследва търпимостта на строежа. Позовава се и на правата на третите лица да оспорят акта. Иска отмяна на атакуваното определение и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът - началника на РДНСК Благоевград чрез пълномощника си Д. Чинкарова, представя писмен отговор с който оспорва частната жалба и по подробно изложени съображения пледира атакуваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд Благоевград е заповед № БЛРД26-ЗЗП-5/18.08.2026 г. на началника на РДНСК Благоевград, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е забранено на собственика и ползвател „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД ползването на невъведения в експлоатация по установения ред строеж: „Кабелна линия НН“, с описано трасе, захранваща 18 бр. конкретизирани обекта в с. Кулата, общ. Петрич. С жалбата срещу нея дружеството е поискало спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 3 3УТ предварително изпълнение. За да отхвърли искането първоинстанционният съд е изложил, че преустановяване на електрическото захранване на търговски обекти не е законово основание за уважаване на искането, а оспорващият не сочи настъпването на значителни и трудно поправими вреди за него, а за трети лица. За да може един обект да се ползва правомерно следва да е надлежно въведен в експлоатация, предвид забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, като общественият интерес от правомерното му функциониране има превес пред частния интерес на адресата. Възможността за преустановяване захранването на търговски обекти на трети лица, не обуславя възникването на значима вреда за електроразпределителното дружество. Липсата на въвеждане в експлоатация на строежа презюмира опасност за здравето и живота на гражданите при неговото ползване, като основание за допускане от закона на предварителното изпълнение на заповедта. С това съдът е аргументирал, че не е установена възможността за настъпване на твърдените вреди от предварителното изпълнение с интензитет, обуславящ квалификацията им като значителни и трудно поправими. Не е опровергана презумпцията на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ и липсва основание за спиране изпълнението на заповедта. Също, забраната за ползването на строежа ще отпадне при отстраняване на причините, довели до налагането й и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. При тези мотиви съдът е постановил акта си. Определението е неправилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите, с които се налага забрана на достъпа и ползването на строежи, каквато е оспорената в настоящото производство. Във втората алинея на същата разпоредба е дадена възможност съдът да спре изпълнението на изчерпателно изброените административни актове. Правилно в случая са обсъдени основанията при които това може да бъде извършено - предвидени в чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, но необосновано съдът е приел, че такива не са налице. След като предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, законодателят презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат защитени с него. Тази защита е противопоставима на интереса, засегнат от заповедта, а именно защитата на животът или здравето на гражданите, защитата на особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда - чл. 60, ал. 1 АПК. В настоящия случай никоя от тези хипотези не е налице, но е застрашен общественият интерес. Забраната за ползване на кабелната линия ще доведе до прекъсване на електрозахранването на посочените в заповедта обекти, които не са собственост на дружеството-жалбоподател и които имат сключени договори за снабдяване с електрическа енергия, а това несъмнено засяга обществения интерес. С искането за спиране на предварителното изпълнение не се цели охрана на частен интерес пред защитения обществено такъв, напротив с него се цели именно защита на обществения интерес. Предмет на процесната заповед не е строеж в тесния смисъл на думата, а за строеж от вида на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ, като съгласно § 5 т. 31 ДР ЗУТ „Техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“. Оспорената заповед е издадена за забрана на ползването и достъпа именно до такава техническа инфраструктура от вида на линейната, към която са присъединени трети лица и която се ползва съобразно законовите норми от тях. Съгласно чл. 69 от Закона за енергетиката енергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите. С предварителното изпълнение на оспорената заповед се нарушава цитираната норма, а именно задължението на енергийното предприятие да извършва дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и да обезпечава непрекъснатостта на електрическата енергия. Освен това на адресата на акта със заповедта е наредено при липса на доброволно изпълнение същият принудително да прекъсне захранването на собствения му обект „Кабелна линия - ниско напрежение“, което обезсмисля доброволното изпълнение. Като е достигнал до противоположен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235 АПК да бъде постановено друго, с което допуснатото предварително изпълнение да се спре до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе Административен съд Благоевград, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, второ отделение