Определение № 124 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

С решение № 189 от 27.12.2018г. ВКС, след като е уважил частично подадена от В. К. жалба е разрешил и въпроса за разноските като е отменил въззивно решение № 187 от 11.08.2017г., както и определение № 395 от 24.10.2017г. по в.гр.д. № 143 по описа за 2017г. на Апелативен съд Велико Търново и решение № 503 от 22.12.2016г. по гр.д. № 330/2015г. на ОС, в частта досежно присъдените в полза на В. К. и Й. К. разноски и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил като недоказано искането им за присъждане на разноски по делото и е осъдил В. Й. К. да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 1 700лв./хиляда и седемстотин лева/, разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Постъпили са следните молби:

1. с вх.№ 482 от 15.01.2019г., подадена от М. В. К., чрез процесуалния представител адвокат К.,ответник по касация, с искане съдът да се произнесе по молба с вх.№ 6221 от 25.06.2018г. за присъждане на разноски в размер на 2 700лв.за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба,

2. с вх.№ 764 от 21.01.2019г., подадена от Й. М. К. и от В. Й. К., чрез процесуалните им представители адвокатите К. и М., с искане за поправка на явна фактическа грешка при постановяване на решение № 189 от 27.12.2018г., в частта за разноските и

3. с вх.№ 765 от 21.01.2019г., частна касационна жалба, подадена от Й. М. К., чрез процесуалния представител адвокатите К. и от В. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против решение № 189 от 27.12.2018г.,в частта за разноските.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

По молба с вх.№ 482 от 15.01.2019г.:

С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна КОНПИ е уведомена на 28.01.2019г., чрез процесуалния представител Р. и в предоставеният й седемдневен срок не е депозирала писмено становище.

Становището на Й. К. е за основателност на искането.

След справка, съдът констатира, че М. В. К., чрез процесуалния представител адвокат К. е подала отговор на касационната жалба на КОНПИ с вх.№ 5609 от 17.11.2017г., в който е поискала присъждане на разноски за адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на касационната жалба. Към същия са приложени договор за правна помощ от 7.11.2017г.и фактура № 446 от 10.11.2017г., удостоверяващи че страната реално е заплатила договореното възнаграждение за „подаване на отговор на касационна жалба на КОНПИ против решение по в.гр.д.№ 143/2017г.на ВтАС” в размер на 2 700лв. /вж.стр.125 и 126 от делото/. Впоследствие, след допускане на касационно обжалване, ответницата К., с молба с вх.№ 6221 от 25.06.2018г. отново е поискала присъждане на направените разноски в размер на 2 700лв. По това искане, съдът не се е произнесъл, което налага на основание чл.248 ГПК това да бъде направено.

С оглед изхода на спора, тъй като по касационната жалба на КОНПИ, не е допуснато касационно обжалване, пред вид направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски. Пред вид липсата на възражение за прекомерност, искането следва да се уважи в пълен размер.

По молба с вх.№ 764 от 21.01.2019г.:

Със същата молителката твърди, че настоящият съдебен състав е допуснал следните аритметични грешки:

1. Неправилен сбор на материалния интерес по трите отхвърлителни диспозитива на решенията, постановени от ОС Русе, Апелативен съд велико Търново и ВКС –от една страна и от друга, посоченият в мотивите, на постановения от касационната инстанция акт. Според страната тази грешка е от значение при определяне на размера на дължимите разноски, като иска да се поправи и текста „Следователно на М.К.се дължат всички установени като реално направени разноски, а на В.К. и Й.К.-половината”, като вместо „половината”бъде изписано 62%,

2. Грешка при изписване на името на БГ”Транзит”, който вместо по посочения начин в мотивите на решението е написано „БГ”Транс”,

3. Засегнати влезли в сила части на съдебни актове, по които не е имало искания за изменение. Счита и че е налице неправилно определяне на дължимата държавна такса, която с оглед изхода от спора следва да е в размер на 1 216.36лв.

4. Липсва произнасяне по направените от В.К. и Й.К. разноски за събиране на доказателства, които според молителите възлизат на 2 241.42лв.от В.К. и 175лв.от Й.К.. Налице несъответствие между формираната в мотивите воля, защото е посочено, че по принцип такава се дължат и изразената в диспозитива, където е посочено, че се отхвърля искането за разноски като недоказано.

5. Грешка в материалния интерес на касационното производство, съобразно което е изчислен размера на дължимите в полза на КОНПИ разноски за юрисконсулско възнаграждение. Молителите считат, че интересът не е както е посочено 39 304лв./разлика между интереса на допуснатата до касация жалба 64 104лв.и уважената част от 24 996лв./, а е 1 564лв./разлика между интереса на допуснатата до касация жалба 26 561лв.и уважената част от 24 996лв./. Съобразно това, възнаграждението следва да не е 1 700лв., а изчислено при условията на чл.78 ал.8 ГПК и при отхвърлена част от жалбата от 5.9% - на 12лв.

6. Изразени са доводи и за неправилност на изводите на съда относно неприсъждане на адвокатско възнаграждение, пред вид осъществяването на процесуално представителство по чл.38 ал.1 т.2 ЗА на лице, от което /и от свързаното с него дружество/ по законоустановен ред е поискано отнемане на установено имущество в размер над три милиона лева.

За така подадената молба с вх.№ 764 от 21.01.2019г.е изпратен препис на останалите страни, но те не са изразили становище.

Настоящият съдебен състав, намира същата за основателна само в частта досежно допуснатата грешка при изписване на името на БГ „Транзит”. Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. По реда на чл.247 ГПК за съда не съществува възможност да реформира волята си, нито да се произнася по различен начин. Затова са неоснователни исканията на молителите за допускане на промяна на мотивите в смисъл, че биха се дължали не „половината”, както е приел съда, а 62% от разноските, за размера на държавната такса, за приемане, че се дължат и разноски за събиране на доказателства, за ревизиране на изводите на съда относно дължимото адвокатско възнаграждение. Освен това тези искания на молителите са предмет на подадената частна касационна жалба.

Грешка в определения от съдебният състав материален интерес на касационното производство не е налице, защото интересът се определя от заявеното в жалбата /така както е подадена/, а не от тази част от нея, в която съдът е допуснал касационно обжалване. В случая В.К. е обжалвал въззивния акт в частта, с което му е отнето имущество на стойност 64 104лв., а съдът частично е допуснал касационното обжалване.

Частна касационна жалба с вх.№ 765 от 21.01.2019г. е против решение № 189 от 27.12.2018г. ВКС в частта му за разноските. Същата следва да изпрати за разпределение.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение