Определение № 46 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5798/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България подадена срещу разпореждане от 11.9.2015 г на САС, постановено по в.гр.дело № 1175/2015 г, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила съдебно решение № 1336/22.6.15 г с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. А. С. сумата 1700 лв, представляваща обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В частната жалба се подържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, предвид противоречието му с нормата на чл.243 ал.2 от ГПК.Иска се отмяната му и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба В. А. С. не взема становище по същата. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна. С решение № 1336 от 22.6.2015 г, постановено по гр.дело № 1175/15 г на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 19473 от 29.12.2014 г на СГС, Първо ГО, 8 състав, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. А. С. сумата 1700 лв, представляваща обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Срещу постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Прокуратурата на РБ вх.№1764/15 г от 6.7.2015 г. Съдът е администрирал жалбата, като я е счел за процесуално допустима, а отделно от това на 4.9.15 г по молба на ищеца е постановил издаването на изпълнителен лист за присъдената сума.Такъв е издаден на 11.9.2015 г. При така изложените факти, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното: Предпоставките за законосъобразност на обжалваното разпореждане се преценяват към датата на постановяването му.Тогава въззивното решение в осъдителната му част не е било влязло в сила.Съгласно изричната разпоредба на чл.243 ал.2 от ГПК срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила съдебно решение.Разглежданата хипотеза е именно такава, поради което разпореждането е издадено в противоречие с процесуалния закон. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение