Определение № 2814 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К. от САК, процесуален представител на Х. Х. М. и С. А. М., срещу определение № 689/13.01.2026 г. на в. гр. д. № 13091/2024 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С частната жалба е въведено оплакване за неправилно изчисление от съда на дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че следва да бъде присъден в полза на процесуалния представител на въззиваемите адвокатски хонорар за правно съдействие и защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на още 5985,88 лв. с ДДС за представителството пред СГС. Ответникът Учебно-опитно горско стопанство "Георги Стефанов Аврамов", [населено място], общ. Велинград не представя писмен отговор на жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., при данните по делото, намира следното: Определението на СГС по чл. 248 ГПК в обжалваната част е недопустимо, тъй като в производството пред въззивния съд, адв. К. не е представила Списък на разноските с посочване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. С въззивната жалба и с отговора на въззивната жалба на другата страна, адв. К. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, но не е посочила размер, включително и определяем размер (например чрез посочване на Наредба №1 от 2004г.). В Списъка на разноските по чл. 80 ГПК следва да се изброят направените разноски по вид и размер, като посочването на размера има значение за преценка на диспозитивното начало в процеса по чл. 248 ГПК, т.е. дали разноските са присъдени в рамките на поисканото от страната. Доколкото Списъкът на разноските е процесуална предпоставка за процеса по чл. 248 ГПК, то липсата на посочен размер на направените разноски следва да се определи като липса на Списък на разноски по чл. 80 ГПК. В този смисъл са определение 593/17г. по ч.гр.д. 1758/17г. на І ТО и опр. 4633/24г. по гр.д. 3745/23г. на ІV ГО. Предвид изложеното, определението на СГС в обжалваната част следва да се обезсили и да се прекрати производството по чл. 248 ГПК в тази част. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО