Определение № 136 от 12.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 763/2022 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 10791/03.10.2022г. на съдия от Софийски районен съд, с което съдебното производство по НЧД № 12239/2022г. е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Дупнишкия и Софийския районни съдилища. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е РС – гр. Дупница. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: Производството е образувано пред Районен съд - Дупница, по искане на прокурор при районната прокуратура за настаняване на задължително лечение в психиатрично заведение на Е. Г. Д. с правно основание чл.155 от Закона за здравето. С определение № 1083/2022г. съдията - докладчик по НЧД № 957/22г. е прекратил съдебното производство, като приел, че компетентен е Софийският районен съд и му го изпратил по подсъдност. Там е образувано НЧД № 12239/2022г., производството, по което е прекратено с цитираното разпореждане на основание чл. 44, ал.1 от НПК. Спорът между съдилищата е възникнал по повод обстоятелството, че в проведено открито съдебно заседание в РС-Дупница, майката на Е. Д. е заявила, че дъщеря й не живее на регистрирания постоянен адрес в с. О., ул. •••, а се намира вгр. София, в закупен от нея гараж в кв. "О.к.", на ул. "Н. х." № 9. При горното настоящият съдебен състав, прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районния съд в Дупница. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето възлага подсъдността еднозначно на районния съд по настоящия адрес на лицето. Изключение от правилото се допуска само в случаите по чл. 154 от същия закон, в които компетентен е районният съд по местонахождението на лечебното заведение. Действително понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува съобразно фактическото местоживеене на лицето, което от своя страна се определя като продължително фактическо пребиваване в населеното място, трайна уседналост, позволяваща връчването на съдебни книжа и личното участие в процеса да се осъществят с най-малко трудности. Видно е, че при всички случаи става въпрос за пребиваване на определен адрес, където лицето може да бъде намерено. Конкретният случай не е такъв, тъй като предоставената информация от Й. Д. не е надлежно проверена, освен това се отнася до гараж, а не до жилищно помещение, поради което не може да се приеме, че дъщеря й е установила трайна и стабилна териториална връзка с населено място, различно от това, в което е адресно регистрирана, и няма причина делото да не бъде разгледано от районния съд по настоящия й адрес, както предписва закона. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение