Определение № 255 от 06.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2018 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Д. С. К. против разпореждане № 55/14.03.2018 г. по ч.гр.дело № 5017/2017 г. на ВКС, III г.о., с което е върната частна жалба вх. № 1379/09.02.2018 г. от Д. С. К. срещу определение № 47/29.01.2018 г. по ч.гр.дело № 5017/2017 г. на ВКС, III г.о., с което е потвърдено разпореждане от 23.10.2017 г. по гр.дело № 2577/2007 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 7 състав. Поддържаните основания за неправилност на разпореждането са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е за отмяна на разпореждането и постановяване връщане делото на съдебния състав на ВКС, Трето гражданско отделение за администриране на частна жалба вх. № 1379/09.02.2018 г., подадена от Д. С. К.. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и приложените доказателства по делото намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно разпореждане на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане е прието, че е постъпила частна жалба вх.№1379/09.02.2018 г. от Д. С. К. срещу постановеното по делото определение № 47/ 29.01.2018г., с което в производство по чл.274 ал.2 ГПК е потвърдено разпореждане от 23.10.2017 г. по гр.дело №2577/2017 г. на Софийски градски съд, І г.о., 7 състав. Прието е, че с последното е върната подадена от жалбоподателя молба вх.№54496/25.04.2017 г. /означена като частна жалба/ за отмяна на влязло в сила определение на ВКС, постановено по ч.гр.д.№1264/2017 г., ІІІ г.о. Съдът е приел, че с разпореждане от 22.02.2017 г. на жалбоподателя е указано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и да представи документ за това, с предупреждение, че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Посочил е, че разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 02.03.2018 г. лично, че в законовия срок той не е изпълнил задължението си. Прието е, че извън срока е подал молба вх.№2536/12.03.2018 г., в която в скоби е записал, че прилага документ за внесена държавна такса, какъвто в действителност не е приложен. С оглед на посоченото е формиран извод, че поради неотстраняване в срок на нередовностите, частната жалба следва да бъде върната. Изводите на съда в обжалваното разпореждане са правилни. С определение № 47/29.01.2018 г. по ч.гр.дело № 5017/2017 г. на ВКС, III г.о. е потвърдено разпореждане от 23.10.2017 г. по гр.дело № 2577/2007 г. на Софийски градски съд, I гр.отделение, 7 състав, с което е върната молба за отмяна/означена жалба/ вх. № 54496/25.04.2017 г. на влязло в сила определение на ВКС, постановено по ч.гр.дело №1264/2017 г.по описа на ВКС, III г.о. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 1379/09.02.208 г. от Д. С. К.. С разпореждане от 22.02.2017 г. по ч.гр.дело № 5017/2017 г. на ВКС, III г.о. на жалбоподателя е указано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и да представи платежен документ за това, както и че, че при неизпълнение на указанието в срок частната жалба ще бъде върната. Съобщение за постановеното разпореждане с дадените указания от съда е редовно връчено на жалбоподателя на 02.03.2018 г. – лично. В указания от съда едноседмичен срок, който е изтекъл на 9 март – петък, присъствен ден 2018 г. жалбоподателят Д.К. не е отстранил указаната от ВКС нередовност на частната жалба – не е представил платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС 15 лв. На 12.03.2018 г. – след изтичане на срока за отстраняване на указаната нередовност на частната жалба във ВКС е постъпила молба вх. № 2536/12.03.2018 г. от Д. К., в която в скоби е записано, че прилага документ за внесена държавна такса. Такъв документ към молбата не е приложен. Изложените съображения налагат извод за недопустимост на частна жалба вх. № 1379/09.02.2018 г., подадена от Д. К., тъй като същият не е отстранил в срок указаната му от съда нередовност – не е представил платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС 15 лв. Такъв платежен документ е приложен към частната жалба, предмет на настоящото дело. Видно от същия на 10.03.2018 г. жалбоподателят К. е внесъл държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС по подадената частна жалба срещу определението по ч.гр.дело № 5017/2017 г. на ВКС, III г.о. Обстоятелството, че жалбоподателят прилага платежния документ за внесена държавна такса в настоящото производство не води до извод, че указаната му от съда нередовност на частна жалба вх. № 1379/09.02.2018 г. отстранена в срок. Съгласно разпоредбите на чл.275,ал.2,вр.чл.261,т.4 ГПК към частната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. С разпореждането от 22.02.2018 г. съдът е указал на жалбоподателя по подадената частна жалба с вх. № 1379/09.02.2018 г. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. и да представи платежен документ за това, като е дадено и указание за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието в срок. Както се посочи по-горе разпореждането е съобщено редовно на жалбоподателя на 02.03.2018 г. и в указания от съда едноседмичен срок жалбоподателят не е отстранил нередовността на частната жалба. Поради това правилно съдът с обжалваното разпореждане на основание чл.275,ал.2,вр.чл.262,ал.2,т.2 ГПК е върнал частната жалба. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Жалбоподателят е подал молба вх. № 5386/29.05.2018 г., с която иска настоящото дело да се изпрати в Наказателната колегия на съда за присъждане на заявена сума от И. Т. З., собственик на ап.№ 17 в кооперацията на адрес [населено място], [улица] размер на 60.600 лв. Подадената молба следва да се остави без уважение. Съгласно чл.86,ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата несвършените дела не се прилагат към други дела и не се изпращат на други учреждения. А според чл.86,ал.2 от същия правилник несвършено дело може да се изпраща само за послужване по друго дело, без да се прилага по него, стига това да не препятства разглеждането му. С оглед на тези разпоредби съдът преценява, че настоящото дело не следва да се изпраща на Наказателна колегия на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение