Определение № 10046 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба от "ЗООТРАВЕЛ" ЕООД, гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, против определение № 4999 от 02.07.2024 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 951/2024 г., с което на основание чл. 159, т. 1 АПК, вр. § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е оставена без разглеждане жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-02000223005394-091-001/14.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Бургас и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно и претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, не взема становище по основателността й. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба срещу РА № Р-02000223005394-091-001/14.03.2024 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА № Р-02000223005394-091-001/14.03.2024 г. е обжалван по административен ред, но жалбата до административния съд е подадена в срока за произнасяне на административния орган и като такава се явява предсрочно подадена, а оттам и недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, вр. § 2 ДОПК. Релевантното в случая е, че срокът за произнасяне на административния орган е започнал да тече от 25.03.2024 г. и е изтекъл на 31.05.2024 г., като към момента на депозиране на жалбата с вх. № 04-З-Ж-21 от 30.05.2024 г., не е изтекъл законно определения 60-дневен срок за произнасяне на решаващия орган. В определението на Административен съд - Бургас изрично е посочено, че междувременно в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София се е произнесъл с Решение № 61/31.05.20124 г., с което е потвърдил РА. Доколкото по делото няма данни за връчване на посоченото решение на дружеството, последното може да упражни правата си за оспорване на РА пред компетентния съд по реда на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Цитираната съдебна практика от частния жалбоподател (Определение № 1766 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2022 г. и Определение № 17657 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14162/2019 г.) е неотносима към настоящия правен спор, тъй като в първия случай се касае за наличието на РА, с който е поправен предходен такъв и е липсвало уточнение от жалбоподателя, въпреки осъщественото обжалване по административен ред. Във втория случай се касае за произнасяне на горестоящия административен орган по оспорен РА, а не за мълчаливо потвърден РА. И в двата случая съдът е следвало да укаже за отстраняване на констатирани неточности относно предмета на правния спор. В настоящия казус основният според въпрос се съсредоточава около обстоятелството, че жалбата до административния съд е предсрочно подадена и като такава е недопустима, както правилно е приел първоинстанционният съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение