Определение № 2151 от 29.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. Д. и Л. Д. Т. срещу определение № 421/31.01.2025 г., постановено по гр.д. № 249/2025 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Д. Т. и Д. Т. Д. за отмяна на решение № 263/24.10.2024 г., постановено по в.гр. д. № 539/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич и производството по делото е прекратено. Ответникът по молбата за отмяна Р. С. Т., действаща лично и като законен представител на малолетния си син Д. Л. Т. оспорва основателността на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страни по делото срещу определение на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел следното: производството по делото е образувано по подадена от Л. Д. Т. и Д. Т. Д. (частни жалбоподатели в настоящото производство) молба за отмяна на влязло в сила решение № 263/24.10.2024 г., постановено по в.гр. д. № 539/2024 г. на Добричкия окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 60 /25.07.2024 г. по гр.д. № 159/2024 г. по описа на Тервелския районен съд, е уважена молбата на Р. С. Т., подадена в лично качество и като майка и законен представител на Д. Л. Т., за налагане на мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), упражнено спрямо тях от Л. Д. Т. и Д. Т. Д.. Съставът на ВКС е приел, че съгласно разрешенията, дадени в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на присъдено нещо. В случая молбата за отмяна е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (въззивно решение), което е постановено по ЗЗДН. Съставът на ВКС е приел, че решенията, постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН, са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения. Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на присъдено нещо правен спор. Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита, а не цели разрешаване на правен спор със сила на присъдено нещо. Постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба при наличието на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства, а и с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок за срок от три до 18 месеца, т.е. те са винаги с временно действие, а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Съдът постановява решение, с което отказва да издаде или издава заповед за защита по чл.16 ЗЗДН и издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение съобразно чл.20 ЗЗДН. При определяне на защитната мярка по чл.5, ал.1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения (в този смисъл са изложени съображения и в мотивите към ТД № 2/2019 ОСГК на ВКС). Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Съставът на трето гражданско отделение на ВКС законосъобразно се е позовал на приетото с т.4 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК. Както и на установената практика на ВКС, че решенията, постановено по реда на ЗЗДН, са актове на спорна съдебна администрация. Към това може да се добави и следното: В мотивите на т.22 на ТР № 6 /06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че от характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково - в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Съдебните решения по исканията за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие са актове на спорна съдебна администрация. Даденото от състава на трето гражданско отделение на ВКС разрешение е в съответствие с установената практика на ВКС, съгласно която влизането в сила на решенията, постановено по реда на ЗЗДН, не поражда последиците на разрешен със силата на пресъдено нещо правен спор, което обосновава неприложимост на производството по Глава 24 ГПК към разглежданата категория съдебни актове (в този смисъл са определение № 132 /12.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1233 /2022 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 3443 /03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2348 /2024 г. на ВКС, IV г.о.). Наведените с частната жалба доводи за неправилността на решението, чиято отмяна се иска, не се отнасят до предмета на настоящото производство, което се изчерпва с проверка на законосъобразността на обжалваното определение на ВКС, с което е прието, че решението по ЗЗДН, чиято отвяна се иска, не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Те са неотносими към преценката на законосъобразността на обжалваното определение на ВКС, поради което не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът