Решение № 4105 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2013 г.

Решение № 4105 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10000/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мариета Руменова Найденова -Георгиева, подадена чрез адв. Н. Георгиев, срещу решение № 1171/21.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3096/2012 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 2141109937/30.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1172/5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че решението е вътрешно противоречиво, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по делото. Иска отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита на юриск. Гинина, е изложил съображения за нейната неоснователност, както и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на делото пред АС Пловдив е РА № 2141109937/30.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1172/5.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП - относно установени задължения за Мариета Руменова Найденова - Георгиева по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5916,45 лв., ведно с начислени лихви за забава. Ревизията е проведена като ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 ДОПК поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на укрити приходи или доходи. Според приходните органи ревизираното лице е получило през данъчния период приход от "Такс енд легал консулт" ЕООД, в размер на 30 000 евро в левова равностойност 58674,90 лв. Тази сума не е декларирана в ГДД за 2010 г. и не е обложена с данък. При определяне на данъчната основа за облагане за 2010 г. в РА по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК сумата е обложена с 10 % данък върху доходите. Установените задължения се формират от данъка върху сумата 58 674,90 лв. и ползваната по ГДД 5% отстъпка за плащане на данъка за 2010 г. - 48,96 лв., както и е определена лихва за забава. За да отхвърли жалбата на лицето срещу РА в потвърдената му от данъчния директор част, съдът е приел, че при издаване на акта и в производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са били основанията за извършване на ревизия по особения ред. от фактическа страна, въз основа на събраните писмени доказателства в ревизионното и в съдебното производства, както и въз основа на заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че РЛ е получило през данъчния период приходи, които са облагаеми. Счел е, че не е оборена верността на фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК и при наличие на основанията за това. Съдът е приел за законосъобразни изводите на приходните органи, че е налице облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който подлежи на облагане, тъй като РЛ е придобило за себе си сумата от 58674,90 лв. От фактическа страна спорът е изяснен. Не е спорно е и установено от доказателствата по делото, че дружество "Такс енд легал консулт" ЕООД с едноличен собственик - ревизираното лице Мариета Руменова Найденова - Георгиева е имало към 21.11.2010 г. неразпределена печалба в размер на 61 180,12 лв. В периода 22.11.2010 г. - 9.12.2010 г. собственикът е изтеглил в брой от сметката на дружеството, на части, сумата от 30000евро, които суми са внесени по депозитна сметка на собственика като титуляр на сметка в "Банка Пиреос България" по договор за депозит между банката и физическото лице. Не са представени доказателства за разпределяне на печалба и изплащане на дивиденти от дружеството, нито същото е удържало и внесло 5% данък върху изплатената сума. Изтеглените суми са отразени счетоводно в дружеството като "гаранционен депозит" с временен характер. В хода на съдебното производство е представен протокол-решение от 19.11.2010 г., според който е взето решение от едноличния собственик за теглене на сумите и за внасянето им по сметка за срочен депозит на едноличния собственик, временно, след което да бъдат възстановени по банковата сметка на дружеството. Представени са доказателства в касационната инстанция за възстановяване и връщане от физическото лице към дружеството, към 27.12.2012 г., на по-голямата част от сумата, без запорирания остатък за обезпечаване на вземането по РА. Достоверността на датата на протокола - решение е оспорена от приходните органи. Спорен е останал въпросът между страните дали изтеглените суми от сметки на дружеството и внесени по сметка на физическото лице- собственик са приход за лицето, както твърдят приходните органи или са останали собствени на дружеството, внесени на името на собственика единствено и само като временен "гаранционен депозит" с оглед ползване на преференциални депозитни лихви, подлежащи на връщане. Фактическите констатации в РА са за получен личен приход от лицето, който не е обложен с данък - доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. С оглед установената в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумптивна вярност на констатациите по РА, издаден при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК - в доказателствена тежест на РЛ е да докаже неверността на тези констатации. В случая обосновано е прието от първоинстанционния съд, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, тъй като получените от дружеството и внесени от ФЛ по негова сметка суми формално се явяват приход, който не е деклариран и за който няма заявено основание за получаване. От друга страна касационният съд намира, че тази презумптивна вярност на РА е оборена в хода на съдебното производство с оглед събраните доказателства и при преценката им поотделно и в тяхната съвкупност. Според писменото доказателства - протокол-решение от 19.11.2010 г. е видно, че не се променя собствеността върху получените от физическото лице суми и внесени по негова сметка. Тези суми са останали собствени на дружеството, за което е установено задължение за връщане от страна на собственика, след изтичане на срока на депозита. Въпреки формалната промяна в титуляра на банковия депозит няма прехвърляне на права на собственост, т. е. оборен е изводът, че сумите представляват приход за РЛ, а оттам и облагаем доход. Във връзка с оспорената достоверност на датата на протокола следва да се отбележи, че за формиране на горния извод от значение е изразената воля в надлежния й писмен вид, а не кога е изразена тази воля. За прецизност следва да се отбележи, че достоверността на датата е потвърдена предвид приетото заключение на ССчЕ. Според това заключение, при извършване на проверка на направените счетоводни записвания в дружеството - "Такс енд легал консулт" ЕООД - се установява, че съгласно направеното осчетоводяване сумите не са напускали патримониума на дружеството, само са преместени от банкова сметка в каса, след което е намалена касовата наличност с т. нар "гаранционен депозит" и се формира вземане от собственика. Според вещото лице от извършеното осчетоводяване е видно, че сумата е предоставена и подлежи на връщане. С оглед представените писмени доказателства се установява, че макар и след издаване на РА, сумата /с изключение на запорираната част от нея/ е възстановена от собственика по сметки на дружеството. При така събраните доказателства касационният съд намира за необоснован и оттам за незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че не е оборена презумптивната вярност на РА относно наличие на получени приходи лично за РЛ в размер на 58674,90 лв през 2010 г. Обратното, приема, че такъв приход не е получен лично за сметка на РЛ, поради което не съставлява подлежащ на облагане доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Като е достигнал до обратния извод съдът е постановил необосновано и оттам материално незаконосъобразно решение, с което е потвърдил РА в обжалваната му по съдебен ред част. Решението следва да се отмени като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в обжалваната по съдебен ред част. Решението не следва да се отменя в частта за постановените в полза на приходните органи разноски по делото. В случая са налице основанията по чл. 161, ал. 3 ДОПК - пред съда са представени доказателства /протокол-решение от 19.11.2010 г., счетоводни записвания и платежни нареждания/, които е можело да бъдат представени в административното производство и не са налице изключенията по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. Ето защо касаторът следва да се понесе изцяло разноските по делото. Направените от него разноски остават за негова сметка, а направените от ответника - за юрисконсултско възнаграждение, дължимо еднократно за двете съдебни инстанции в размер на 486,66 лв., се дължат в полза на приходните органи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,