Определение № 474 от 03.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 376/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 09.06.2016г. на [фирма], [населено място], с искане за допълване на постановеното по чл.274, ал.3 ГПК определение № 227/ 31.05.2016г. по ч.т.д. № 376/2016г. по описа на ВКС, I ТО, с което не е допуснато касационно обжалване, като се присъдят направени от страната разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 3000 лева -по 1500 лева за първа и за втора инстанция. Ответникът по молбата, [фирма], не заявява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. С определение № 227/ 31.05.2016г на ВКС, I ТО, по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено прекратително определение на първата инстанция. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. По арг. на чл.81 ГПК, предмет на същата могат да бъдат само разноски, направени от страната единствено за инстанцията, чийто приключващ тази инстанция акт се иска да бъде допълнен, съответно изменен в частта за разноските. Когато с акта се осъществява инстанционен контрол на акт на долна инстанция, могат да се присъдят и разноски, направени в долните инстанции, само ако по реда на този контрол се променя изхода на спора. Ето защо, ВКС в производство по чл.248, ал.1 ГПК относно определение по чл.274, ал.3 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно определение, не могат да се присъдят разноски, направени за долните инстанции, каквото е искането на молителя в настоящия случай. С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд