Определение № 3820 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 114/2026 г.

Постъпила е молба /“жалба“/ от касатора И. Г. Р., съдържаща искане производството по настоящото дело да бъде спряно до приключването на образуваната по негово възражение с вх. №ГД1-624/2006г. проверка в Прокуратурата във връзка с показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. За да се произнесе по искането, състав на Върховния касационен съд, Първо ГО взе предвид следното: Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на И. Г. Р. и В. Б. Р. срещу въззивно решение №413/25.07.2025г., постановено по в. гр. дело №474/2025г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, като закритото заседание по чл.288 ГПК е насрочено за 22.10.2026г. Съобразно приетото в т.8 на Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ВКС, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл.182, б."б", "г" и "д" ГПК /отм./, съответно на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от сега действащия ГПК, тъй като ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението или с присъдата по обуславящото дело, а трябва да изхожда при упражняване контрола си за законосъобразност само от установената от въззивния съд фактическа обстановка. По изложените съображения, искането за спиране на настоящото касационно производство следва да бъде оставено без уважение. Влязлото в сила решение, респ. присъда на наказателния съд по обуславящото дело, следва да се приеме като доказателство за новооткрито обстоятелство. То би могло да се съобрази от съда или при условията на чл.295 ГПК ако делото се върне за ново разглеждане или по реда на отмяната по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, ако ВКС остави в сила решението по обусловеното дело. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение