Определение № 1859 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. П., чрез адв. Белчева като процесуален представител, срещу протоколно определение № 26623 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7711/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, район "Лозенец", чрез пълномощника си юрк. Чолаков, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално недопустима в частта, в която определението се обжалва относно оставянето без разглеждане жалбата на С. Л. Т. и прекратяване на производството спрямо нея по следните съображения: Частният жалбоподател не е активно легитимиран да обжалва съдебния акт по отношение оспорването на другото лице поради това, че в тази част същият не е неблагоприятен за него. С обжалваното определение съдът, за да прекрати производството по делото, приема за недопустима жалбата на С. Л. Т. и И. А. П. против заповед № РЛЦ24-РА50-10/05.07.2024 г., издадена от главния архитект на Столична община, район "Лозенец". Частният жалбоподател има правен интерес да обжалва съдебния акт само в частта, в която неговото оспорване е оставено без разглеждане, но не може да предявява чужди права, поради което и частната жалба срещу прекратителното определение в тази част като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 236 във вр. с чл. 210, ал. 1 АПК, а производството по нея - да се прекрати. В останалата й част частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество в допустимата част е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от двете лица жалба срещу заповед № РЛЦ24-РА50-10/05.07.2024 г. на главния архитект на Столична община, район "Лозенец", с която е одобрен проект за изменение на плана за регулация в обхвата на УПИ IX-803, кв. 96, м. Кръстова вада и Южен парк -IV част и образуване на нов УПИ IX-3491 "за ЖС" съгласно приложения проект и изменение на плана за застрояване в обхвата на нов УПИ IX-3491 "за ЖС" съгласно приложения проект, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването, съдът приема, че по отношение имота на жалбоподателите не е осъществена нито една от хипотезите, предвидени в чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. Определението в прекратителната част по отношение на частния жалбоподател е правилно. Актовете за одобряване на ПУП и на техните изменения подлежат на оспорване по съдебен ред само от собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър съгласно чл.131, ал.1 ЗУТ. Непосредствено засегнатите от предвижданията на ПУП недвижими имоти са посочени в ал. 2 на същата разпоредба. В конкретния случай се касае за изменение на плана за регулация и застрояване на имота, посочен в заповедта. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на специалната норма, поради което не притежава активна процесуална легитимация да оспори акта за одобряването му. И. А. П. е съсобственик на УПИ-875,2672, кв. 96, съседен на УПИ IX-803, предмет на плана. От приетите по делото заключения на двете съдебно-технически експертизи се установява, че имотът на жалбоподателя е извън обхвата на оспорения ПУП, както и че не е включен в свързано застрояване с имота, предмет на заповедта. С одобреното изменение на застроителния план не се предвиждат намалени отстояния към съседни имоти, вкл. и през улица. Според заключенията на вещите лица не се променя предназначението на имота, предмет на плана, което остава за жилищно строителство. Липсват доказателства за въвеждане на ограничения в режима на застрояване и ползване на имота, в който жалбоподателят притежава вещни права. Неоснователно е възражението, направено в частната жалба относно това, че с оспорената заповед е променено предназначението на имота в обхвата на разработката. Такава промяна в случая не е налице, както обосновано приема и административният съд, тъй като конкретното предназначение на УПИ IX-803 "за жилищно застрояване" е определено за пръв път с ЧЗРП, одобрен със заповед от 27.05.1998 г. на главния архитект ва Столична община, потвърдена с решение № 85 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. на Столичния общински съвет. Наведените в частната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Наличието на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка води до недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК. Предвид изложеното определението в прекратителната част по отношение на частния жалбоподател като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение