Определение № 127 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5184/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение11.01.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
ОТМЕНЯВА определение № 2233 от 11.09.2023г по в ч. гр.дело № 2284/2023г на Софийски апелативен съд Връща делото на Софийски градски съд за по- нататъшни процесуални действия, съгласно указаното в настоящето определение, което е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Й. Д. и Р. Б. Д. чрез адв. Е. Й. срещу определение № 2233 от 11.09.2023г по в ч. гр.дело № 2284/2023г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.06.2023г на СГС за прекратяване на производството по гр.д. 329/2023г по описа на същия съд. Исковата молба е приета за недопустима от въззивния съд поради това, че се предявява установителен иск от купувачи по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имоти, за установяване по отношение за насрещната страна ,че договорът им е действителен Така предявен,искът е за съществуване на едно правоотношение,а не за факт,както неправилно е приел първостепенният съд.Въззивният съд обаче е споделил съображението,че липсва правен интерес от установителен иск, тъй като с неговото уважаване няма да бъдат в достатъчна степен защитени правата, засегнати от правния спор,този спор няма да се окаже преустановен и правата на ищците не биха се раелизирали. Само тогава исковият процес би проявил регулиращото си действие,съответно правен интерес от иск ще е налице Добавено е ,че в случая уговореният срок за построяване на сградата и прехвърляне на обещаните обекти в нея е изтекъл,поради което бездействието на ответника може да бъде санкционирано (ако е виновно ),а правата на ищите – защитени чрез конститутивен иск, или чрез осъдителен иск за плащане вместо изпълнение,но не и с иск за установяване, че правоотношението, по което правата им не се изпълняват,съществува.Това е така, защото самото установяване на правоотношението не би осигурило изпълнение на правата по него. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Изтъква се очевидна неправилност на определението и злепоставяне правата на ищците чрез преграждане пътя им за защита, тъй като още не е падежирано поетото задължение за сключване на окончателен договор,съответно предпоставките за защита с иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД не са настъпили. Поведението на ответника, който с нотариална покана ги уведомява ,че договорът по който са платили на вноски цена - общо 129 000 евро и остава да се платят 6450евро при нотариалното прехвърляне ,бил сключен без представителна власт ,че изисква да се подпише пред нотариус, или ще го счита за недействителен като ще им върне платената сума,обуславя правния интерес от иск като предявения.В изложение по допускане на касационно обжалване се поставят въпросите :
Допуска ли принципа на диспозитивното начало чрез установителен иск да се внася яснота, определеност и безспорност в съществуването или на едно правоотношение, което е оспорено, ако правата на ищците могат да бъдат защитени чрез конститутивен или осъдителен иск.
За обосноваването на недопустимостта на установителен иск, в качеството му на субсидиарна форма на защита, с наличието на друг иск за защита на правото на ищеца, не предпоставя ли конкретизацията на този друг иск по вид и предмет, с оглед преценката му за съответствие със съдържанието на конкретното правоотношение и предмета на търсената от ищеца защита
Следва ли съдът да преценява целесъобразността на търсената от ищеца защита при съобразяване на правнвия интерес от провеждането на установителния иск .
Следва ли съдът да преценява степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца ,при преценката за допустимостта на установителния иск (5)Представлява ли нередовност на исковата молба неяснотата на твърденията на ищеца защо претендираното от него право се нуждае от защита и длъжен ли е съдът да му укаже да отстрани тази неяснота при преценката си за наличие или липса на правен интерес. Изтъква се противоречие с Опр№464/2023г по ч т.д № 595/2023г 1-во т.о и цитираната в него практика на ВКС, както и с ТР №8/2013г по тълк.дело № №8/2012 г на ОСГТК по първия четвъртия въпроси; противоречие с Опр 588/2012г по ч т.д № 361/2012 2-ро т.о по втория въпрос;противоречие с решение №93/2012г по т.д1069/2011г, 1-во т.о по третия въпрос ,противоречие с решение № 644/2010г по гр.д №1269/2009г на 4-то г.о по петия формулиран въпрос. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените в реда на изложението втори и пети въпрос, обуславящи за изхода на частното гражданско производство и решаващо произнесени в противоречие с установената практика на ВКС, част от която изтъкната в изложението. Дадените принципни разяснения с приемането на ТР №8/2013г по тълк.дело № №8/2012 г на ОСГТК за установителния иск при защита на правото на собственост, са указателни и при искове за установяване на други субективни права и правоотношения, както е изтъкнато в опр. Опр№464/2023г по ч т.д № 595/2023г Първо т.о. на ВКС .Тази формирана практика на ВКС не изключва правен интерес при конкретен установителен иск да се отрече поради неговата безполезност като форма на защита и санкция.Съдът не следва да накърнява правото на избор на правна защита(чл.6,ал.2 ГПК)с преценка за нейната целесъобразност(Реш.№93 от 12.11.2012т по т.д №1069/2011г Първо т. о ),друга е преценката на съда относно допустимостта на устанителния иск и тя зависи от степента на засягането,което състоянието на спор предизвиква.Тази степен на засягане е преценявал и въззиния съд,като не е приел обратното на разясненията в цитираното тълкувателно решение,Отделен въпрос е дали апелативният съд правилно е намерил ,че степента на засягане в случая налага установителния иск да се изключи като допустимо правно средство. По въпросите, обусловили допускане на касационната частна жалба до разгледане, Върховен касационен съд, Трето г.о намира следното:
Законът допуска субектнивните права да бъдат защитени с иск не само когато са накърнени или отнети, но и когато са оспорени или застрашени .Виждане,че е безпредметно правата да бъдат защитени пред съд докато не бъдат накърнени или отнети, противоречи на целите на правосъдието и е неприемливо.В частност, налице е правен интерес от установителен иск,че между страните съществува правоотношение по сключен предварителен договор за изграждане и покупко- продажба на недвижим имот ,сключен с изпълнител и обещател, който след като вече е получил на вноски цената по договора, преди да е дошло уговореното време ,или да са осъществени условия за сключване на окончателен договор,заявява на насрещната страна,че не се счита обвързан от съглашението /в случая поради неподписването му от надлежен представител/ и кани купувача да сключат нов договор.
Дори при спор за обвързващотото действие на договора като цяло, или за някой организационнен елемент, не би имало правен интерс от самостоятелен установителен иск, че правоотношение основано на сключения договор съществува, ако спорът вече следва да намери разрешение при иск с предмет реално изпълнение.В облигацията изправната страна има интерес да търси реално изпълнение и този интерес е защитен от закона като предпочитан. При сключен предварителен договор,правното средство за постигане на реално изпълнение е искът по чл.19ал.3 ЗЗД за сключване на окончателен договор.
Както е изтъкнато в определение №588/2012г по ч т.д № 361/2012г на Второ т.о на ВКС в отговор на поставения от защита правен въпрос, изключвайки наличието на правен интерес на ищеца от предявяването на установителен иск, в защита на твърдяно като оспорено му от ответника субективно право,съдът следва да противопостави притежанието от ищеца на друг иск /осъдителен или конститутивен /,индивидуализиран по основание и предмет до степен, предоставяща възможност за преценка както на неговата допустимост,предвид съдържанието на конкретното правоотношение и твърдените от ищеца обстоятелства,така и позволяваща преценка дали удовлетворява идентичен на заявения с предявяването на установителния иск правен интерес.Когато правният интерес от предявен установителен иск е обусловен от твърдение на ищеца ,че изискуемост на задължението да се сключи окончателен договор още не е настъпила и затова конститутивен иск би се оказал преждевременно заведен, извод на съда за обратното не накърнява диспозитивното начало.Изследва се правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка.За да не се накърни служебното начало,изводът не следва да е хипотетичен. Трябва да е изпълнено условието в чл.7 ал.1 ГПК фактите да са изяснени. Поради това и в зависимост от конкретния случай следва да бъде указано на ищеца да изложи твърдения за факти,които съдът свързва с правния интерес .Когато изяснените факти явно засвидетелстват необходимостта от защита на вече оказали се накърнени,не само оспорени или евентуално застрашени от неизпълнение субективни права/както погрешно смята ищецът/ установитеният иск не се санкционира и десезиране на съда и връщане на исковата молба. Би се накърнило водещото изискване в чл.2 ГПК, ако преди това не е указано петитумът да се приведе съобразно обстоятелствата, изложени по иска(чл.129,във вр чл.127,ал.1 ГПК),или без да се даде гарантираната от закона възможност ищецът да премине от установителен към друг,съответен на търсената защита иск, което изменение законът не счита за недопустимо (чл.214,ал.1 ГПК) предвид настъпили,или установени в хода на съдебното дирене обстоятелства.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна.
Като е споделил крайния извод за недопустимост на иска,Софийски апелативен съд е дал разрешение в противоречие с дадения отговор на въпроса. На 28.02.2022г между страните е бил сключен предварителен договор, като ответното дружество продавач «Йосиф Естейт»ООД се задължава изгради в степен на завършеност, предаде и продаде при уговорена цена обекти в жилищна сграда в [населено място] - два апартамента със съответни паркоместа. Ищците се позовават на платената съгласно условията на договора цена на вноски за периода 01.02.2022-15.07.2022г и завършеност на сградата с обектите в нея на етап груб строеж ,не твърдят да са настъпили условията при които съгласно договора започват да текат крайните срокове за сключване на окончателен договор.От клаузите на договора и останалите приложени удостоверителни документи не може да се направи категоричен извод в тази насока. След като при гореизложените обстоятелства купувачите са получили нотариална покана от продавача ,връчена на 05.12.2022г да се явят за валидно оформяне на договор, тъй като дружеството счита сключения предварителен договор за подписан от лице без представителна власт и ако не се явят на 21.12.2022г,ще счита същия за недействителен ,налице е правен интерес за ищците да предявят иск за установяване на съществуващата договорна връзка между страните и правоотношението между тях,което ответкникът извънсъдебно оспорва. Последният е направил изявления, обуславящи извод за наличие на правен интерес от търсената защита ,която цели да осигури реално изпълнение на договорните задължения на насрещната страна. Предявеният установителен иск е бил обезпечен с допускане върху имотите да се впише възбрана. Неоправдано е защитен от закона полезен ефект на обезпечителните мерки да бъде осуетен с всички произтичащи от това негативни последици за ищците, поради неправилната преценка на съдилищата ,че липсва правен интерес от иска ,след като защитата по него нямало да е пълна. Така се стига до положение, при което за страна по договор,на която не може да се вмени никаква неизправност,се отказва дължимата съдебна защита, осигуряваща или заместваща реалното изпълнение на задълженията на насрещната страна.Както вече се изтъкна, изводът на въззивния съд,че вече са настъпили предпоставките за предявяване на конститутивния иск е хипотетичен, не се основава на всички релвантни факти и не е предпоставил дължимите процесуални действия на съда, дори това да е така. Препис от искова молба още не е връчен на ответника.Доколкото е необходимо факти от значение за интереса при търсената с иска защита да се изяснят,предвид че този интерес трябва да е налице и понастоящем за процеса,в който предстои съдът да постанови решение относно спорните права,след отмяна на обжалваното определение, ще е следва на ищцовата страна да се даде възможност да съобрази правния си интерес с вече настъпили от завеждане на иска до настоящия момент обстоятелства,при търсената с иска защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.