Определение № 2954 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4033/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. срещу определение № 1599/12.06.2023г., постановено по гр.д.№ 712/2023г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 746/25.05.2022г. по в.гр.д.№2516/21г. по описа на САС в частта по иска по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4050 лева и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение в обжалваемата част, с която касационната му жалба е оставена без разглеждане, като твърди да са му останали неясни мотивите за прекратяване на касационното производство. Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивното решение по в.гр.д.№2516/21г.по описа на САС съдът се е произнесъл по двата предявени от ищеца в обективно кумулативно съединение искове по чл. 2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, съответно в размер на 30 000 лева и на 4050 лева. При обективно съединяване на искове допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК. Цената на осъдителния иск за обезщетяване на имуществени вреди е под прага за касационно обжалване, който в случая е 5000 лева – така чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК. По тази причина въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване, поради което и касационната жалба в частта й срещу него правилно не е разгледана. В заключение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение на ВКС следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът