Определение № 4604 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3325/2026 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 4200/21.05.2026г. на А. Й. Ч. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. М., за отмяна на влязло в сила решение № 45 от 27.01.2026г. по гр.д. № 2776/2004г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което след отмяна на въззивното решение са отхвърлени предявените от А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М. А. Х. и М. А. против А. Л. Х. и В. Л. Х. отрицателни установителни искове, че ответниците не са собственици на 28/429 идеални части /всеки от тях на по 14/429 ид.ч./ от реална част от 28 кв.м., включена в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 429 кв.м. /понастоящем включен в поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1207 кв.м./ по КККР на [населено място], целият с площ от 429 кв.м., за който е отреден УПИ *, в кв. 25 по плана на града, която реална част от 28 кв.м. е оцветена с жълт цвят на комбинирана скица - приложение № 37 към заключението на съдебнотехническата скица на вещото лице инж. В. Ю. /лист 199 от делото на РС-Сандански/, подписана от съдебния състав като неразделна част от решението. Молителят релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи новооткрити писмени доказателства от значение за спора. Твърди, че на 30.03.2026 г. се е снабдил от Община Сандански с преписка с документи, съхранявани в общината, която не е в кориците на делото, не е представена от нито една от страните и същите не са имали достъп до нея, не са знаели за нея. Представя следните документи: Заповед № 23 от 20.04.1994г. за поправка на кадастъра на имоти в кв. 25, съобщение за връчване на тази заповед на заинтересованите лица, скица № 456/08.04.1994г., Заповед № 79/08.12.1994г. за изменение на ЗРП в кв. 39, парцел *, скица от 18.07.1994г. към същата заповед и съобщение за тази заповед до заинтересованите, сред които са посочени Л. Х., А. Х. и В. Х.. Поддържа се и основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК като са представени: решение № 652/06.05.1997г. по адм.д № 142/1996г. на Окръжен съд-Благоевград, решение № 653/06.05.1997г. по адм.д. № 143/1996г. на Окръжен съд-Благоевград; решение № 59/04.06.1997г. по адм.д. № 140/1996г. на Окръжен съд-Благоевград; решение № 654/04.04.1997г. по адм.д. № 144/1996г на Окръжен съд-Благоевград и решение № 611/23.02.1998г. по адм.д. № 888/1997г. на Върховния административен съд. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като насрещните страни А. Л. Х. и В. Л. Х. в писмения си отговор считат молбата за отмяна за неоснователна и недопустима. Според тях сочените обстоятелства не са новооткрити, доколкото са били установени в хода на производството и са част от предмета на делото; част от доказателствата са приложени към експертизата. По отношение на представените решения по административни дела се изтъква, че те са с участието на други страни и нямат за предмет правото на собственост върху процесните 28 кв.м. Претендира се присъждане на разноски. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира същата за частично допустима на първото поддържано основание и за недопустима на второто такова. Съображенията са следните: По основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата е подадена на 21.05.2026г. в тримесечен срок от 30.03.2026г. когато молителят се е снабдил с новите доказателства от Община Сандански. Част от тези доказателства са налице по делото - представляват приложения към приетата техническа експертиза: заповед № 23 от 20.04.1994г. е на л. 176 от първоинстанционното дело, скица № 456 е на л. 177, заповед № 79 от 08.12.1994г. е на л. 178, скицата към тази заповед е на л. 179 от делото. Спрямо тези доказателства молбата е недопустима. Останалите документи, приложени към молбата за отмяна, не са събрани като доказателства по делото и действително са новооткрити такива. Това са двете съобщения: за връчване на Заповед № 23 от 20.04.1994г. и за връчване на Заповед № 79 от 08.12.1994г. на заинтересованите лица. По отношение на тези доказателства молбата по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне до разглеждане. По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молбата за отмяна е подадена извън тримесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК. Решението на Върховния касационен съд, чиято отмяна се иска, е постановено и влязло в сила на 27.01.2026г. Тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна тече от влизане в сила на последното решение, а това е именно решението от 27.01.2026г. и този срок е изтекъл на 27.04.2026г., което е преди подаване на настоящата молба на 21.05.2026г. Поради това същата като просрочена следва да се остави без разглеждане. Отделно, всички приложени решения са от административен характер, не са между страните по настоящето дело и не разрешават спора за собствеността на 28 кв.м., който е предмет на делото. По отговорността за разноски, включително и за оставената без разглеждане част на молбата, съдът ще се произнесе с решението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.