Определение № 243 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1058/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. А. Й. К., синдик на „Контракт инвест“ ООД обжалва определение № 25 от 07.02.2022 г. по т.д. 20222001000012 по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 261396/20.07.2021 г. по т.д. 82/21 г., ОС – Бургас, с което е постановено отделяне на искова молба вх. № 268644/01.07.2021 г., депозирана от синдика против С. В. П. за осъждането й да върне в масата на несъстоятелността самостоятелен обект с идентификатор 11538.4.84.1.14, в отделно производство. Излага съображения за това, че Окръжният съд необосновано бил отказал да приеме за съвместно разглеждане двата иска – главният отменителен, предявен от кредитор и обусловения, осъдителен. Фактът, че не бил предявен едновременно с главния иск, се дължал на факта, че синдикът бил конституиран като съищец от съда. Това означавало, че всички съдопроизводствени действия следвало да започнат отново. Разпоредбата била специална и уреждала специални съдопроизводствени правила – напр. като служебно задължително конституиране на синдика като съищец. Незаконосъборазно било отказано разглеждането на двата иска в едно съдебно производство. Според чл. 210, ал. 2 от ГПК не се допускало разделяне на исковете, тъй като те се намирали във връзка с предмета на делото и осъдителният иск бил обусловен от изхода на делото по отменителния иск. Обусловеният иск не можел да се разглежда в отделно производство, тъй като бил предявен при условията на евентуалност. Незаконосъобразен бил изводът, че не се прегражда хода на делото по евентуалния иск. Според частния жалбоподател спирането на производството по предявения иск за връщане на вещта било преграждащо. Отделянето в самостоятелно производство на иска съставлявало отказ от правосъдие. С разпоредбата на чл. 649 от ТЗ, след изменението й през 2013 г., се давала възможност, на синдика заедно с предявяване на отменителния иск да предяви и обусловените искове. Налице бил правен интерес от предявяване на иска. Моли да се отмени обжалваното определение. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва определението страна. За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението за отделяне на искова молба вх. № 268644/01.07.2021 г., депозирана от синдика, против ответника по иска, С. В. П., за осъждането й да върне в масата на несъстоятелността самостоятелен обект с идентификатор 11538.4.84.1.14, в отделно производство (извън вече предявения иск от кредитор срещу длъжника и лицето, придобило от длъжника недвижим имот, с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ, по който като съищец е конституиран синдикът), въззивният съд е приел, че определението не е преграждащо, частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Приел е, че съгласно чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК подлежат на обжалване само определенията, преграждащи понататъшното развитие на делото, т.е. тези, които временно или окончателно препятстват развитието на производството и изрично посочените в закона. Определенията, с които не е допуснато последващо обективно съединяване на исковете, нямало преграждащ характер, тъй като предявеният по-късно иск, ще бъде образуван и разгледан в отделно производство. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на Апелативен съд - Бургас за необжалваемост на акта за отделяне на иска за връщане на вещта, след успешно провеждане на иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, като непопадащ в предвидените хипотези на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, е правилен и съответен на посочените норми. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. 5/15 г. на ОСГТК на ВКС, в категорията актове съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В категорията актове, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване изрично е определено в закона. Преграждащо би било определението, с което е отречена възможността да се даде правна защита и съдействие на претендираните права. В случая, производството по делото е само отделено, за образуване в отделно дело, което означава, че не е отречена възможността да се разгледа вече предявеният иск. Напротив, посочено е, че следва да се осигури разглеждането на предявения иск в самостоятелно производство. В закона не е предвидена възможност определението за отделяне на дело или за неприемане на исковете за съвместно разглеждане, да бъде обжалвано самостоятелно. Поради това не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. В случая обжалваното определение, не е сред нито една от посочените категории актове, подлежащи на самостоятелно обжалване, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Действително, налице е правна възможност при предявен иск, който не е първоначално съединен при условията на обективно съединяване на искове, да бъде образуван в самостоятелно производство и да бъде съединен от съда, при условията на чл. 213 от ГПК, когато е налице връзка между делата. Този подход не е изключен от законодателя, напротив именно за тези хипотези е налице предвидената в нормата процесуална възможност да се съединят делата за съвместно разглеждане. Но тази възможност, не означава обжалваемост на акта за отделяне на исковата молба по по-късно предявения иск. Възможно е да се постанови отделяне на предявен иск за последващо обективно съединение на искове, с цел да се отстранят нередовности на исковата молба, като е възможно след това, да се съединят отново при условията на чл. 213 от ГПК, делата поради това, че има връзка между тях, исковете, които се разглеждат в отделните дела, са в условията на обусловеност и с цел постановяване на правилно решение, и при процесуална икономия. Добрата съдийска практика изисква именно да се съединят делата за общо разглеждане, с цел да се постанови общо решение. Но тези изводи не влияят на правилността на обжалвания акт в настоящето производство. Изводите на Апелативния съд – Бургас са съответни на нормата на чл. 274, ал. 2, вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Това, че първоинстанционният съд е отделил производството, макар да е било възможно да разгледа общо предявените искове, поради това, че е налице връзка между делата и обусловеност на предявените искове, не влияе върху правилността на акта. Възможността, предявеният от синдика иск да се разгледа в самостоятелно производство, е фактът, даващ основание да се приеме, че определението не е преграждащо, тъй като синдикът, като ищец ще получи защита по предявения иск, в отделно производство. Същото не е и предвидено като обжалваемо, както вече бе посочено. Това изключва възможността за инстанционен контрол върху правилността му и поради това изводът за оставяне без разглеждане на частната жалба на ищеца е правилен. По изложените мотиви следва да се потвърди обжалваното определение. Върховният касационен съд на Р България