Определение № 232 от 19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1053/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Туристическо дружество „Кърджали“ против решение № 260016/03.02.2021г. по в.т.д. № 602/2020г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 101/07.07.2020г. по т.д. № 648/2019г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е уважен предявеният на основание чл.327 ТЗ от „Фактор и НГ" ЕООД против „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО - КЪРДЖАЛИ” осъдителен иск за сума в размер на 40 000 лева, съставляваща цената на сключен неформален договор за търговска продажба, обективиран във фактура № [ЕГН]/08.01.2015 г. за 2 бр. промишлени климатични системи марка „Дайкин”, всеки от които по 20 000 лева, както и разноските в производството. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ФАКТОР И НГ“ ЕООД, в писмен отговор излага становище за правилност и законосъобразност на антакуваното решение. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Установено по делото е, че ищцовото дружество, в качеството си на изпълнител, е издало фактура № [ЕГН]/ 08.01.2015г. и стокова разписка за получени стоково-материални ценности от същата дата - 08.01.2015г., подписана от представляващия го до 21.01.2016г. управител Н. И. Г. /справка ТР/, за промишлени климатични системи марка „Дайкин” в количество - 2 броя с единична стойност 20 000 лева, и с обща стойност 40 000 лева. Фактурата не е отразена в счетоводството на ответника - нито към съответния данъчен период, нито към момента на изготвяне на експертизата, като плащане по нея не е извършвано. Безспорно е установено в производството и, че положените подписи за получателя по фактурата - „Туристическо дружество Кърджали” и за приел в стоковата разписка- „Туристическо дружество Кърджали”, принадлежат на А. Н. М.. Съдът е взел предвид представения протокол от 25.11.2014 г. за обявяване на наддавателни предложения по насрочена публична продан по изп.д. № 35/2012 г. по описа на ЧСИ Х. П. за процесните два броя промишлени климатични системи с марка „Дайкин“, както и нотариално заверено пълномощно за участието на А. М. в изпълнителното производство като пълномощник на „ФАКТОР и НГ“ ЕООД. Въз основа на тях е приел за установено закупуването на процесните вещи / монтирани на покрива на производственото хале на Темпо транспорт-Кърджали, собственост на на длъжника по изпълнението - „Симплекс спортс България“ ООД/ от ищеца чрез неговия пълномощник по реда на публичната продан. Въз основа на представения протокол от 10.06.2010г. за проведено извънредно заседание на Управителния съвет на туристическото дружество съдът е установил, че на него е взето решение, с което се избор на А. Н. М. за изпълнителен секретар с права: по т. 1 - да представлява дружеството във връзка с взаимоотношенията на дружеството с всички други физически и юридически лица на територията на РБ и в чужбина; по т.2 - да управлява съвместно при наличие на два подписа с председателя или заместник председателя на управителния съвет банковите сметки на дружеството в Общинска банка АД, като изтегля парични суми, внася парични суми, подписва платежни нареждания и всички необходими финансови документи за тези цели, като от името на дружеството извършва всякакви разплащания с оглед погасяване на задълженията му; по т.З - да представлява дружеството пред централните ръководни органи на БТС и на Федерацията по туризъм, пред ръководните органи на всички други туристически дружества, пред всички общински и областни администрации, пред всички финансови и застрахователни държавни и частни органи и институции, пред всички нотариуси, съдилища, ДСИ и ЧСИ, като подписва всички необходими документи; по т.4 - да ръководи заседанията на Управителния съвет, като извършва всички действия по оперативното управление на дружеството, като за целта подписва всички необходими документи за това, като на същия е определено и месечно възнаграждение за извършваната от него работа. Приложен е и трудов договор №3/27.06.2010г. на лицето за длъжността секретар. Апелативният състав е констатирал, че към релевантния момент -08.01.2015г. А. М. е член на Управителния съвет на турестическото дружество, а като председател на Управителния съвет е бил вписан М. Я. М.. Към настоящия момент за председател на Управителния съвет е вписан А. М.. Въззивният съд е определил за спорен въпроса, дали е налице твърдяното договорно правоотношение за продажба между страните, с оглед възражението на ответника по иска, че процесната фактура е подписана за получател от лице без представителна власт и не носи два подписа, съгласно взетото решение на Управителния съвет от 10.06.2010г. В тази връзка е намерил, че представената фактура съдържа необходимите реквизити на договор за продажба - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, подписали се за купувач и продавач, време и място на съставянето й. Счел е, че не е необходимо да има решение на Управителния съвет за сключване на договора, съответно за подписване на фактурата и за плащането й. Посочено е, че липсата на решение на Управителния съвет е без значение за действителността на договорите и не може да се противопостави на третите лица. Решаващият състав се е аргументирал, че при органното представителство необходимостта от защита на интересите на сдружението с установеното в чл. 31, ал.1, т. 3 ЗЮЛНЦ изискване за предварително решение на Управителния съвет за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява и във връзка с необходимостта да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от законния представител или негов пълномощник са действителни, поради наличие на воля при сключването им. Въпросът, дали законният представител или пълномощникът е действал без предходно решение на друг орган на сдружението, е от значение единствено за вътрешните му отношения с дружеството и без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в устава, нито дали има решение на управителния съвет или друг орган по въпроси от неговата компетентност. В тази връзка съдът се е позовал и на приетото решение на Управителния съвет на туристическото дружество от 10.06.2010г. по т.1, за което не се спори, че е действащо към релевантия момент - 08.01.2015г., от което е установено, че Управителният съвет е упълномощил А. М. да представлява дружеството във връзка с взаимоотношенията му с всички други физически и юридически лица на територията на РБ и в чужбина, като го е избрал за изпълнителен секретар. Решаващият състав се е позовал и на сключения трудов договор, по силата на който А. М. е назначен на длъжност изпълнителен секретар. Заключил е, че решението е взето в съответствие с правомощията на Управителния съвет по чл.31, т.1 от ЗЮЛНЦ, съгласно която разпоредба Управителният съвет представлява сдружението и определя обема на представителната власт на отделни негови членове. Намерил е, че в случая не може да се приеме, че финансовите документи следва да се подписват с два подписа, съгласно т.2 от взетото решение, тъй като то се отнася единствено за банковите сметки в „Общинска банка“ АД. Същевременно апелативният състав е счел, че неотразяването на процесната фактура като първичен счетоводен документ във вторичните счетоводни регистри - дневниците за покупка и продажба на продавача и купувача, справките декларации по ЗДДС /ако има данъчна регистрация/, не води до извод за липса на продажбено правоотношение между страните, като въз основа на процесната фактура и стокова разписка, както и останалите събрани доказателства по делото е прието, че такова е налице. Направен е извод, че страните са постигнали съгласие за сключването на процесния договор за продажба, като със сключването му собствеността върху процесиите вещи е преминала от продавача на купувача и последният е придобил това право. Счетено е, че въпросите, дали туристическото дружество е имало нужда или не от описаните климатици във фактурата, относно високата цена на климатиците и финансовата възможност на дружеството да ги закупи, са извън фактическия състав на договора за продажба. Решаващият състав е намерил за неоснователни и оплакванията за нарушение на нормата на чл.20 ЗЗД, тъй като изводите на първоинстанционния съд са съобразени с представените доказателства по делото, със становищата на страните, както и с целта на договорното правоотношение. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът при спор между страните за уговореното в договора да извърши тълкуване на тяхната воля, при спазване на законовите критерии в чл.20 от ЗЗД?; Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с решение №50/30.07.2019 г. по т.д.№ 1883/2018 г. на 1-во т.о. на ВКС, определение №462/23.05.2018 г. по гр.д.№ 909/2018 г. на 4-то гр.о. на ВКС, решение №1/24.07.2012 г. по гр.д.№ 777/2010 г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 662/13.01.2010 г. по гр.д .№2737/2008 г. на ВКС, решение № 105/30.06.2011г. по т.д.№944/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 129/12.07.2013г. по т.д.№ 558/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 202/13.07.2012г. по гр.д.№ 680/2011г. на 1-во г.о. на ВКС, решение №4 53/03.11.2011г. по гр.д.№634/2010г. на ВКС, решение №502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г. на 4то г.о. на ВКС, решение № 67/30.07.2014г. по т.д. №1843/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 167/26.01.2012г. по т.д. №666/2010г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 81/07.07.2009г. по т.д. №761/2008г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 121/20.12.2010г. по т.д. 1039/2009г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 137/25.06.2010г. по т.д.№ 888/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 170/15.10.2013г. по т.д.№ 595/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните,както и да прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,а фактическите изводи да основе само на установените от доказателствата факти?; Твърди се противоречие на акта с решение №162/29.01.2019г. по гр.д. №10/2018г. на ВКС. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва до бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, съдът е постановил акта си в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС относно приложението на чл.20 ЗЗД, поради което по отношение на първи въпрос не са осъществени наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Оплакванията за липса на представителна власт на лицето, подписало фактурата и стоковата разписка, относно неправилното приложение на чл.31, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ, съответно твърдението за липса на действителна воля за сключване на сделката – т.е. за наличие на абсолютна симулация, във връзка с които се поставя първи въпрос, са неотносими към критериите за тълкуване на договора по чл.20 ЗЗД. Атакуваното решение е постановено при преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно преценката дали са относими към спора, като са обсъдени всички доводи на страните, поради което и спрямо втори въпрос не са налице наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Фактът, че въз основа на установените по делото обстоятелства /вкл. нужда от вещите, висока цена и финансова възможност/, съдът е достигнал до извод, различен от извода на касатора за липса на воля за сключване на сделката, не е основание за допускане на решението до касация. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд