Решение № 4035 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Н. А., подадена чрез адвокат Георгиев, против решение № 16229/06.09.2024 г., постановено по адм. дело № 6983/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отвяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло. Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрисконсулт Василева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Н. Н. А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 500 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействия на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в непревеждане на суми, присъдени на ищеца със съдебни решения, по посочена от него банкова сметка и незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в разпореждане с постъпилите в полза на ищеца по личната му сметка обезщетения за погасяване на негови парични задължения От фактическа страна по делото е установено, че Н. Н. А. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора [населено място] и към момента на присъждане на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, в изпълнение на които са издадени изпълнителни листове за сумите от 200.00 лева, ведно със законната лихва по адм. д. № 503/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив и Решение № 9395/01.08.2016 г. по адм. дело № 5776/2015 г. по описа на ВАС и за сумата от 300.00 лева, ведно със законната лихва, по адм. д. № 2329/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив и Решение № 7353/13.06.2017 г. по адм. дело № 2038/2016 г. по описа на ВАС, същият е бил на територията на Затвора [населено място] Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, по осъдителен иск за парично вземане, ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. Възползвайки се от втората хипотеза на цитираната разпоредба, ищецът сключил договор за цесия с неговата майка Г. А., по силата на който продал вземането си в размер на 300.00 лева, ведно със законната лихва, присъдено му по адм. д. № 2329/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив и Решение № 7353/13.06.2017 г. по адм. д. № 2038/2016 г. по описа на ВАС. С молба, входирана на 16.11.2017 г. по описа на ГДИН, "новият кредитор" - майка на ищеца, изпратила покана за доброволно изпълнение на паричното вземане до ГДИН, като приложила договора за цесия и издадения по посочените дела изпълнителен лист. В поканата посочила и банкова сметка на която е титуляр. От приложените по делото доказателства първоинстанционният съд безспорно е установил, че договорът за цесия е обявен за недействителен с решение № 1210/18.10.2018 г., постановено по гр. дело № 5052/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в сила на 19.04.2019 г. Ето защо, ответникът правилно не е превел сумата по предявената от майката на ищеца претенция, обективирана в молба от 16.11.2017 г. по описа на ГД "ИН". От обявяването на договора за цесия за недействителен следва, че Г. А. няма качеството на кредитор по цедираното вземане, съответно ответникът ГД "ИН" не е имал задължение да преведе по личната й банкова сметка, дължимата сума за обезщетение, присъдена в полза на ищеца, следователно не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по този пункт от исковата молба. При така установеното от правна страна съдът е приел, че в случая не са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ за уважаване на предявения иск. Поради обстоятелството, че искът се основава на незаконосъобразни действия на администрацията на ГДИН, първоинстанционният съд подробно е разгледал действията на администрацията. Съдът е приел, че администрацията на ГДИН - затвора [населено място] е изпълнила дължимите си задължения, поради което тези действия не могат да се приемат за незаконосъобразни по смисъла на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая по делото не е установена една от законовите предпоставки, обуславяща основателност на предявени от ищеца искове - незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в непревеждането на сума по изпълнителен лист, по посочената от ищеца сметка. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Правилно е прието с обжалваното решение, че не е налице соченото в исковата молба бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в непревеждане на сумата по исканата от ищеца сметка. В случая не е налице законово задължение на органа за действие, в качеството му на административен такъв – да преведе конкретната сума по точно посочена от лицето сметка, а задължение на длъжник по влязло в сила съдебно решение. Въпросите относно правилно или не е преведена сумата, съответно изпълнението по наложените запори и какъв е видът на вземането за непозволено увреждане могат да намерят отговор при повдигане на гражданскоправен спор. Затворническата администрация е действала с оглед получените запорни съобщения, в качеството на трето задължено по изпълнителните дела лице. Законодателят е предвидил солидарна отговорност, както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление – чл. 452, ал. 3 от ГПК. Третото задължено лице няма ангажимент да уведомява длъжника за извършени плащания от негови сметки. Изложеното води до извода, че затворническата администрация е действала законосъобразно, в изпълнение на полученото запорно съобщение и в съответствие с разпоредбата на чл. 508 ГПК, като с оглед посочения изпълнителен способ е извършила следващите от това фактически действия, превеждайки сумата. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил предявения иск като неоснователен, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 67 евро, на основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение