Определение № 45 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 398/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от Адвокатско дружество „Тошев и партньори“, представлявано от адв. В. Т. за изменение на постановеното по делото определение №22/11.01.2021г. в частта за разноските чрез отхвърляне на претенцията на ответника по касация В. К. за присъждане на разноски за касационното производство, евентуално за намаляването им като прекомерни. Ответникът по молбата В. Б. К., чрез адв.Д.Д. намира искането за неоснователно. Счита, че доказателства за реално направените разноски са представени своевременно. Излага и доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК съдът не допуска касационно обжалване на решение №159 от 14.10.2019г. по в.гр.д.№345/2019г. по описа на Апелативен съд- П. и осъжда Адвокатско дружество „Тошев и партньори“, ЕИК[ЕИК], представлявано от адв.В.Т. да плати на В. Б. К., ЕГН [ЕГН] сумата 2 000.00 лева разноски в касационното производство. С въззивното решение №159 от 14.10.2019г. по в.гр.д.№345/2019г. по описа на Апелативен съд- П. е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Адвокатско дружество „Тошев и партньори“, [населено място] против В. Б. К. искове по реда на чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №18494/2017г. на Районен съд-Пловдив за сумата от 45 108 лева- уговорено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, по договор за правна защита и съдействие №AD-2017-0050/20.04.2017г. и за сумата 2 511.01 лева законна лихва върху главницата за периода 01.05.2017г. - 16.11.2017г. С отговора на касационната жалба В. Б. К. е претендирал разноски за касационното производство, като е приложен договор за правна защита и съдействие с адв.Д. Д. за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция, при договорено възнаграждение от 2 000 лева, платено в брой на 14.02.2020г. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за присъждане на разноски от ответника по касация е направено своевременно /с отговора на касационната жалба/, като от представения в срок договор за правна защита и съдействие се установява договарянето и реалното плащане на претендираното от В. К. адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. В частта, с която е удостоверено плащането на сумата в брой на посочената дата, документът представлява разписка и доказва реалното получаване на сумата от упълномощения адвокат. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, след отчитане на обстоятелството, че производството е приключило с определение по чл.288 ГПК за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, съдът намира възражението по чл.78, ал5 ГПК за неоснователно. Договореното и платено на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева не е прекомерно спрямо сложността на спора и надвишава незначително определения минимален размер по чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение