Определение № 4 от 06.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 429/2011 г.

По настоящето дело, с решение № 980 от 13.10.2011 г., Върховният касационен съд частично е обезсилил и частично е отменил въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 810 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 842/ 2010 г., след което по исковете, приети за допустими, В. С. К. е осъдена да заплати на Д., п. от м. на ф., на основание чл.45 от ЗЗД сумата 78 650,28 лв. В. К. е представлявана в процеса от представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК – адв.М. Л. от Пловдивска АК. Същата е депозирала молба за определяне на възнаграждение за представителството, осъществено в касационното производство и за осъждане на касатора да я заплати. Съдът приема молбата за основателна. Представителството по чл.47 ал.6 от ГПК не представлява правна помощ и не се заплаща от държавата по реда на Закона за правната помощ. За възнаграждението на особения представител не се прилагат разпоредбите на Наредба за заплащане на правната помощ, нито тези на наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004 г. В първоинстанционното производство представителството на ответника е за сметка на ищеца, доколкото той е инициатор на процеса и е заинтересован от развитието му. В следващите инстанции разноските по представляването на ответника чрез особен представител се определят според това, кой е инициирал производството пред съответната инстанция и какъв е резултатът от него. Доколкото ищецът е подал касационна жалба, която е частично неоснователна, той следва да посрещне разходите по представляването на ответника в касационното производство. Като има предвид обема на осъществената от особения представител защита (изчерпващ се в изготвяне на отговор срещу касационната жалба, без явяване в съдебно заседание), съдът определя дължимото възнаграждение в размер 100 лв. Същото ищецът следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът