Решение № 2779 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 784/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалния му представител юрк. Павлова, срещу Решение № 33615 от 15.10.2025г., постановено по дело № 4690/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е отменен по жалбата на М. С. С., с ЕТ „М. Стайков – Комерс “ Ревизионен акт № Р-22222518005574-091-001/04.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1790/24.11.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, в частта, с която е извършено увеличение на счетоводния финансовият резултат за 2016г. със стойността на неотчетени приходи от продажба на продукция /грозде/ с 89 919.10лв. и в частта с която е извършено увеличение на счетоводния финансовия резултат за 2017г. със стойността на неотчетени приходи от продажба на продукция /грозде/ с 1 551 865.79лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ЕТ „М. Стайков – Комерс“, чрез процесуалния представител адв. Енчев, в писмен отговор и взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от ЕТ „М. Стайков- Комерс“, чрез процесуалния му представител адв. Енчев, против Решение № 33615 от 15.10.2025г., постановено по дело № 4690/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, в която е потвърден Ревизионен акт № Р-22222518005574-091-001/04.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1790/24.11.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски за съдебните инстанции. Ответникът по касационната жалба- директора на Дикреция „ОДОП“, чрез процесуалния си представител юрк. Ердир, в открито съдебно заседание, оспорва основателноттана жалбара. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Делото е на фаза втора касация. С Решение № 5601 от 08.05.2024., постановено по дело № 9691/2023г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 5275/07.08.2023г., постановено по адм. дело № 408/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ „М. Стайков – Комерс“ срещу Ревизионен акт № Р-22222518005574-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена с Решение № 1790/24.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Дадени са задължени указания да се посочат доказателства във връзка със спорния по делото въпрос каква е пазарната стойност на продадените недвижими имоти и продадената продукция – различни сортове грозде, като се съберат аналозите на сравняваните сделки и се обоснове сходство в характеристиките им. При новото разглеждане на делото, с цел изясняване на спорния въпрос относно пазарната цена на недвижимите имоти и продажбата на сортовете грозде, съдът е назначил комплексна съдебно-техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза. Предмет на обжалване пред Административен съд – София-град /АССГ/ е бил Ревизионен акт № Р-22222518005574-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –София, в частта потвърдена с Решение № 1790/24.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с която на ЕТ „М. Стайков – Комерс“е установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 119 862, 00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 40 777, 57 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 3 788, 30 лв., ведно със съответната лихва 1 190, 25 лв. Установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. са в резултат на увеличение на СФР с неотчетени приходи от продажба на недвижими имоти, с неотчетени приходи от продажба на продукция – различни видове грозде, а за 2017г. и с неотчетени приходи от лихви. Задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като за 2017г. в размер на 3 788, 30 лв., ведно със съответната лихва 1 190, 25 лв. са в резултат на включване в облагаемия доход на получени по банкова сметка средства в размер на 9 8471,60 лв. от С. Х. С., доходи от трудови правоотношения – 27 037,92 л. и изплатени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД- 997,52 лв. За да постанови обжалвания акт административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи; без съществени нарушения на процесуалните правила, при доказани основания за извършване на ревизията по особения ред и при правилно прилагане на материалния закон при определяне на данъчната основа за облагане. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, следвайки спорните между страните въпроси, по материалната законосъобразност на РА е установил следното: Не е спорно, че ЕТ “М. Стайков-Комерс” извършва дейност по отглеждане на грозде, зърнени култури – пшеница, слънчоглед, рапица, ечемик и продажба на селскостопанска продукция; регистриран е като селскостопански производител с обработваеми земи в землищата на селата Венец, Огнен и Искра, община Карнобат. Установено е, че М. С. е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и като такова, съгласно разпоредбата на чл. 6 от същия закон е задължено за данъци върху придобити доходи от източници в Република България и чужбина. Решаващият състав е ценил заключението по назначената по оценителна експертиза, като е формирал извод, че от ревизираното лице са продадени недвижими имоти като стопанска дейност, като приходите и разходите по тези продажби не са надлежно отчетени; установява се и че част от имотите ( НА №96, том 1, рег.№2377, дело №62 от 19.04.2016г.; НА №168, том 1, рег.№ 1831, дело №139 от 27.05.2016г. и НА №131, том втори, рег.№ 7532, дело №278 от 27.05.2016г.) са продадени на цена, значително по-ниска от пазарната цена, довело до изкривяване на финансовия резултат, с цел необосновано намаляване на размера на печалбата, съответно - до отклонение от данъчно облагане, поради което правилно с оспорения РА е извършено на осн. чл.78 ЗКПО, вр. чл.16, ал.1 ЗКПО увеличение на финансовия резултат. Съдът не е кредитирал експертното заключение, както в съдебното, така и в ревиозионното производство, с мотив, че не е приложен методът на сравнимите неконтролируеми цени. Поради това е счел за основателно оспорването на увеличението на финансовия резултат за 2016г. и 2017г. на осн. чл.78 ЗКПО във вр. с чл.16, ал.1, вследствие установени разлики между осчетоводените приходи от сортове грозде и установената с експертизата в ревизионното производство пазарна цена при извършени продажби от ЕТ “М. Стайков Комерс“. На следващо място АССГ е възприел за правилен извода на приходната администрация, че през 2017г. от ЕТ не са отчетени текущо приходи от лихви. Независимо от сключения анекс между страните по договора, търговецът е следвало да признае като приход към края на отчетния период размера на договорения размер на лихвите, а именно 475,65 лв. (6 % от 289 351,89 лв. за периода от 22.12.2017 г. до 31.12.2017 г.), поради което е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на ЕТ на основание чл. 78 от ЗКПО със стойността на неотчетените приходи от лихви. Предвид липсата на ангажирани доказателства, които да сочат изключване на получения банков превод през 2017г. в размер на 9 847,60 лв., от облагане с данък, е определен такъв по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 3 788.30лв. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ София: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано в тази част. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно АССГ е счел, че в частта на извършеното увеличение на финанасовия резултат за 2016г. в размер на 89 919,10 лв. и за 2017г. в размер на 1 551 865,79лв. РА, следва да бъде отменен. Приходната администрация не е доказала по надлежния ред наличието на такива разлики в пазарната стойност на продадената продукция. Нито една от изготвените експертизи, включително тази в ревизионното производство, не е приложила коректно метода на сравнимите неконтролирани цени чрез използване на реални сделки между независими търговци. По този начин не са спазени изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане, § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и правилата на Наредба № Н‑9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. Поради това изводите на приходната администрация за отклонение от пазарните цени и последващото увеличение на финансовия резултат се явяват необосновани. С оглед на горното решението в обжалваната част, в която е отменен РА, като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационна жалба на ЕТ „М. Стайков- Комерс“: Касационната жалба е основателна. Несъстоятелен е изводът на решаващият състав, че постъпилата по банковата сметка на М. С. през 2017г. сума в размер на 9 847.60лв. от лицето С. С., представлява облагаем доход за ревизираното лице, която то не е декларирало. Внесените по банковата сметка парични средства са били собствени на ревизираното лице, като лицето С. С. е действало в качеството на пълномощник. Представена е декларация от същото лице, с която се удостоверява, че сумите са внесени именно в това му качество през периода 01.01.2025г. до 31.12.2018г. Ирелевантно е обстоятелството, че конкретната банкова институция не е могла да открие представеното преди повече от пет години пълномощно, доколкото срокът за съхранение на подобни документи може да е изтекъл съобразно изискванията на Закон за защита на личните данни. Наред с това следва да се отчете, че позоваването от страна на органа по приходите на доказателства, събрани след изтичане на срока за приключване на ревизията, представлява нарушение на правото на защита на ревизираното лице. Неправилен е изводът на съда, че извършеното с ревизионния акт преобразуване на финансовия резултат за 2017 г., вследствие на неотчетени приходи от продажба на недвижими имоти е законосъобразно. Настоящата инстанция счита, че неправилно е кредитирана оценителната експертиза. Видно от заключението на вещото лице е използвана информация от Агенцията по вписванията за сгради ново строителство, като за адаптиране на цените към датата на прехвърлителната сделка е използвана официална статистика на НСИ – индекс за изменение на пазарните цени на жилищата. Към експертизата не са приложени аналозите, използвани от вещото лице и не са посочени критериите, по които вещото лице е избрало сделките за сравнение. Следва да се посочи, че дали се касае до експертиза, приета в хода на съдебно производство, или до изготвена по възлагане на основание чл. 60 от ДОПК в хода на ревизията, съдът всякога дължи преценка за обосноваността на експертните изводи, съобразно правилото на чл. 202 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Основателни са възраженията на касатора относно характера на извършваната от ревизираното лице дейност във връзка с продажбата на недвижими имоти в обследвания период. Несподелима е тезата на АССГ, че броят на продажбите и начина, по който е реализирано строителството, са водещи критерии за прилагането на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, съответно дължимост на данък по чл. 48, ал.2 то ЗДДФЛ. Съдът не е съобразил, че съгласно константната съдебна практика, за да се приеме, че се извършва търговска дейност по занятие, то следва същата да има постоянен характер, да предполага намерение дейността да е източник на постоянен доход, да е системно и с цел извличане на печалба, което в случая не е доказано. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2017г. на осн. чл.78 ЗКПО със стойността на неотчетените приходи от лихви по предоставен заем от ЕТ“М. СТАЙКОВ – КОМЕРС“ на ЕТ „А.-Ж. ФЕГАЛИ, АССГ необосновано е счел, че търговецът е следвало да признае като приход към края на отчетния период размера на договорения размер на лихвите, а именно 475,65 лв. (6 % от 289 351,89 лв. за периода от 22.12.2017 г. до 31.12.2017 г. Доходът се „начислява“ при платеца тогава, когато задължението му към получателя е станало изискуемо и ликвидно, т.е. подлежи на плащане. Щом вземането е падежирало и е на разположение на кредитора, „доходът за получателя е начислен“ и това е моментът, меродавен за определянето на задължението за данък при източника. В случая, по делото не са ангажирани доказателства кога е настъпил падежът на лихвите по сключения договор за заем и кога същите е следвало да се отчетат от заемодателя ЕТ „М. Стайков – Комерс“, поради което неоснователно е извършено увеличение на финансовия резултат за 2017г. със сумата 475,65 лв. на основание чл. 78 ЗКПО със стойността на неотчетените приходи от лихви по предоставен заем от ЕТ „М. Стайков – Комерс“ на ЕТ „Агрокомерс – Ж. Фегали". В тази връзка решението на АССГ, в частта, с която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА в същата част. При този изход на спора, решението на АССГ, следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 7 958, 81 лева. Основателна и своевременна е претенцията на ЕТ „М. Стайков – Комерс“ за присъждане на разноски. След приспадане на присъдените във второто първоинстанционно производство в размер на 29 876, 39 лева, в полза на ЕТ „М. Стайков – Комерс“ следва да се присъдят разноски в общ размер на 11 720, 51 евро, представляващи – 6780 евро адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, 565, 58 евро- държавна такса за настоящата инстанция и евровата равностойност на 8556, 61 лева ( 4 374, 93 евро), представляващи горница над присъдените от предходната инстанция разноски в размер на 29 876, 39 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,