Определение № 6549 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. П., от гр. Асеновград, чрез неговия пълномощник срещу определение №4159/08.04.2026 г. по адм. д. №995/2026 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-заместник -кметът на община Асеновград в писмена молба намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и от лице, за което обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател с искане по чл. 250 от АПК да бъдат прекратени фактически действия, извършвани от кмета на община Асеновград, изразяващи се в допускане извършването на строително-монтажни работи на обект, находящ се в гр. Асеновград, [улица]въз основа на Разрешение за строеж №129 от 14.05.2025г., издадено от главния архитект на община Асеновград. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Настоящият състав на съда намира, че в случая не се установява наличието на фактическо действие на кмета на община Асеновград, което не се основава на административен акт или на закона, тъй като доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че сочените от П. фактически действия, изразяващи се в извършването на строително-монтажни работи, на обект, находящ се в гр. Асеновград, [улица], се извършват от кмета на община Асеновград. Обжалваното определение е правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Видно от доказателствата по делото налице е неприключило съдебно производство по оспорване на Разрешение за строеж №129 от 14.05.2025г.. Поради това следва да се приеме за установено, че сочените от П. строително-монтажни работи, извършвани на обект, находящ се в гр. Асеновград, [улица], респективно в имот, който е съседен на притежавания от П. недвижим имот, находящ се в гр. Асеновград, [улица]се извършват в нарушение на чл .224, ал.1, т.1 от ЗУТ. Спирането на строеж (на извършването на строително-монтажни работи), който се изпълнява без влязло в сила разрешение за строеж, се извършва въз основа на заповед по чл. 224а, ал.1 от ЗУТ, която заповед, както и отказът да бъде издадена такава заповед, представляват индивидуални административни актове. Те са възложени в компетентността на кмета на определена община, но дали кметът ще реализира своите правомощия е въпрос на служебната му преценка. При наличие на евентуална такава заповед образуваното с нея производство е самостоятелно и е различно от настоящето. Според чл.250, ал.1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случая обаче по делото не се съдържат данни за наличие на фактическо действие на кмета на община Асеновград, което не се основава на административен акт или на закона, Няма данни за извършването на фактически действия, изразяващи се в строително-монтажни работи в имот, съседен на имота на жалбодателя, които да са извършвани от кмета на община Асеновград. Ето защо искането на жалбоподателя с правно основание чл. 250, ал. 1 АПК е лишено от предмет и се явява недопустимо, в какъвто смисъл е и заключението на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 250, ал. 1 АПК и е прекратил производството по делото, съдът е постановил определение при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,