Определение № 4137 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение № 7118/09.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 3218/2024 г. от състав на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е приел, че са налице предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК за прекратяване на заведеното по-късно дело. Съдът е посочил, че от извършени служебни справки се установява, че са налице дела, които имат обективен и субективен идентитет, като разликата в периода, за който се претендират обезщетения за вреди не променят този извод. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът е постановил очевидно неправилно определение, като очевидната неправилност се свързва с извода на съда за пълен идентитет на двете дела въз основа на служебни справки, въпреки посоченото от него, че се касае за различни периоди, за които се претендира обезщетението за неимуществени вреди. ВКС приема, че касационното обжалване следва да се допусне, за проверка твърденията на касатора за наличието на очевидна неправилност на постановеното и обжалвано определение. Видно от данните по делото, налице са две искови производства, образувани по искови молби на Е. Д. М. против Прокуратура на Република България- гр.д.№ 3249/2024 г. по описа на СРС, 157 състав и гр.д.№ 50527/2023 г. по описа на СРС, 41 състав. Отводът за висящ правен спор по чл.126 ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата; със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо; субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите срани – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата. Когато между същите страни, на същото основание и за един период се претендира обезщетение, за друг период от време, през който се претендира да са търпени вреди при същите факти и обстоятелства, може да бъде предявена искова молба в друг исков процес. Ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела. В случая е налице субективен идентитет, налице е идентичност и на спорното право относно правопораждащия факт, сочен от ищеца, но се касае за претенция, различаваща се отношение на периода, за който се твърди, че ищецът е търпял вредите – в първия случай от 13.05.2023 г. до 09.09.2023 г., а по настоящото дело – от 15.10.2023 г. до 31.12.2023 г.. Разликата в периода, през който ищецът твърди че е търпял вредите, води до извод за липса на идентичност на двете дела, по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, определението на СГС е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на процесуалните действия по него, като се направи преценка относно това, налице ли са предпоставките на чл.229 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС