Решение № 480 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2010 г.

Решение № 480 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 992/18.7.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 393/29.9.2010 г. по гр. д. № 521/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, по подадена от [фирма] - [населено място], област В., касационна жалба, вх. № 6915/14.10.2010 г., по процесуалния въпрос "Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл. 417 ГПК?". С въззивното решение Врачанският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция, с което претенцията на [фирма] - М., е уважена частично. Прието, че в процесния случай е налице специален ред за защита интересите на заинтересуваната страна, който е уреден в глава ХХХVII ГПК, поради което общият исков ред е неприложим, тъй като документа, въз основа на който ищецът основава вземането си попада в хипотезата на чл. 417, т. 3 ГПК. В. решение е подписано от младшия чл. на съдебния състав с особено мнение, в което се застъпва становище, че специалният ред на заповедното производство, уреден в глава ХХХVII ГПК, не е задължителен за заинтересуваната страна, а целта и смисълът на посоченото производство е да осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждането на исков процес. Поради това е направен краен извод, че при спорно вземане ищецът може да избере между общия исков ред за защита правата си и предявяване на осъдителен иск и реда по глава ХХХVII ГПК. Налице е позоваване на разпоредбите на чл. 410 и 417 ГПК, които предвиждат възможност, а не и задължение за кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение. Развива е становището, че осъдителният иск би бил недопустим само ако е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като в този случай заявителят следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането, предмет на вече издадената заповед за изпълнение, но в конкретния случай такава фактология не е налице. В касационната жалба оплакванията са за неправилност на въззивното решение, във връзка с поставения въпрос. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - [фирма] - [населено място], област В., адв. Д., която депозира и писмена защита. Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците по касация М. Ц. Ц. и Д. С. Р., и двамата от [населено място], посредством процесуалния си представител - адв. Л., са депозирали отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационния жалбоподател, отговора на ответниците по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. На поставеният от жалбоподателят процесуалноправен въпрос "Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл. 417 ГПК?" следва да се отговори посредством тълкуване на правната норма на чл. 417 ГПК. Граматическото тълкуване на посочената разпоредба категорично води до извод, че същата не е императивна. Употребата на модалния глагол "мога", в случая "З. може да поиска издаването на заповед за изпълнение................ " сочи, че това е една правна възможност за реализиране на дадено вземане по реда на заповедното производство. Поради това посоченият ред не е задължителен за субект, който основава вземането си на някое от основанията, визирани в чл. 417 ГПК, а оттам следва да направи извод, че в тези случаи общият исков ред е допустим. Въпрос на целесъобразност за субекта е да избере процесуалния ред, по който може да реализира вземането си. По същите съображения изложеното до тук се отнася и за разпоредбата на чл. 410 ГПК. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на поставения въпрос неправилно Врачанският окръжен съд е приел, че предявения иск е процесуално недопустим. Правните му изводи не намират опора в процесуалния закон, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Досежно претендираните разноски пред касационната инстанция следва да произнесе въззивния съд, тъй като с настоящото решение не се слага край на спора. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 1, хипотеза трета ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.