Определение № 123 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. З. И. против определение № 260175 от 26.11.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 477 по описа за 2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 692 от 4.09.2020 г. по гр.д. № 633 по описа за 2020 г. на Добричкия окръжен съд за прекратяване на производството и изплащане на делото на Софийския градски съд по подсъдност. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и да бъде постановено определение, с което отводът за местна подсъдност да бъде оставен без уважение и Добричкият окръжен съд да продължи разглеждането на спора по същество. „София Комерс Заложни Къщи“ АД счита, че частната касационна жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: З. З. И. е посочила в исковата молба, че по време на работата и по трудов договор като комисионер в заложна къща ответното дружество е предявило срещу нея претенция за липси в размер на 31 467 лв., която тя била принудена да погаси посредством заем. Тъй като липсвали законовите предпоставки да бъде ангажирана имуществената и отговорност за липси, внасянето на тази сума е било без правно основание, поради което е поискала връщането и. Добричкият окръжен съд е приел, че повдигнатото от ответното дружество в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност е основателно, тъй като седалището на това дружество е в [населено място], а спорът не е трудов и не се прилага чл.114 от ГПК за подсъдност на спора по обичайното място на полагане на труд. Затова с определение № 692 от 4.9.2020 г. по гр. д № 633 по описа за 2020 г. първоинстанционният съд е прекратил производството и е изпратил делото на Софийския градски съд по подсъдност. Варненският апелативен съд е споделил мотивите на Добричкия окръжен съд, поради което е потвърдил определението за изпращане на делото на Софийския градски съд по подсъдност. Констатирал е също, че ответното дружество няма клон в [населено място], поради което подсъдността не може да се обоснове и с правилото на чл.108, ал.1, изречение второ от ГПК. Едва с частната касационна жалба и изложението към нея ищцата за пръв път е заявила, че преди настоящото дело е завела частичен иск срещу ответното дружество за установяване недължимост на сумата от 1250 лв., която била част от цялата претендирана сума за липсите. Според жалбоподателката Добричкият окръжен съд е приел, че това дело му е подсъдно, като за установяване на това обстоятелство е представила определение № 346 от 10.07.2017 г. по в.ч. т. д. № 178/2017 г. Затова въпросът, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване е може ли при наличието на необжалвано определение, с което предявен иск е квалифициран като трудовоправен спор с местна подсъдност клона на търговеца по частичен отрицателен установителен иск, при предявяването на частичен иск за остатъка от сумата да бъде направено изменение на неговата подсъдност. Тоест, според ищцата подсъдността на първоначално предявения частичен иск обуславя и подсъдността на последвалия иск за остатъка от сумата. В обжалваното определение обаче въззивният съд не е обсъждал поставения въпрос, тъй като в частната жалба такъв довод изобщо не е бил повдигнат от ищцата, нито са били представени необходимите доказателства. С оглед принципа на концентрационното начало и правилото на чл.133 от ГПК обаче, ищцата е могла да формулира такова възражение и да представи доказателства в негова подкрепа най-късно с частната жалба до Варненския апелативен съд. Ето защо поставеният въпрос, който е свързан с преклудирано възражение, не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Дори да се приеме, че ищцата може да повдигне нови възражения срещу определената местна подсъдност едва с частната касационна жалба, формулираният въпрос не съответства на установените по делото факти, включително и на представеното от ищцата определение. В това определение не се приема, че спорът по частично предявения отрицателен установителен иск е трудов и местната подсъдност се определя по правилото на чл.114 от ГПК, а се констатира само наличието на правен интерес ищцата да предяви такъв иск, затова е отменено прекратителното определение на Добричкия районен съд. Спор за местна подсъдност не е бил разрешаван, поради което така формулираният въпрос на касатора не е относим към изхода на настоящото дело. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение