Определение № 5027 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2026 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на П. П. П., подадена чрез процесуален представител адв. Ю. Д., постъпила в деловодството на Върховния касационен съд на 19.10.2026г., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1716/02.04.2026г., в частта относно разноските посредством присъждане на такива по подадения от молителя отговор на частната касационна жалба. За да се произнесе, съдебният състав съобрази следното: С определение № 1716/02.04.2026г. постановено по настоящото дело, състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частна касационна жалба на А. П. А. против определение № 1852/16.12.2025г. постановено по ч.гр.д. № 1191/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1239/24.10.2025г. постановено по гр.д. № 2226/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без разглеждане молба на А. П. А. за изменение на постановеното по това дело решение № 828/04.07.2025г. в частта за разноските, като недопустимо. Константна е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия състав, че разноски в производство по чл. 248 от ГПК не се дължат на насрещната страна. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Допускането на кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение