Определение № 50039 от 08.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1760/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на С. М. К., чрез процесуален пълномощник, с искане за допълване на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските. Формулирано е искане за присъждане в полза на ищцата, настояща молителка, на сторени разноски в общ размер на 8 317.86 лв., от които 2 201.50 лв. и 6 116.36 лв., съответно за първоинстанционното производство и за развилото се производство пред въззивния съд. Молбата е аргументирана с липсата на произнасяне на ВКС относно дължимите на ищцата разноски за първоинстанционното и въззивното производство и нуждата от преразпределение на отговорността за разноски при инстанционното разглеждане на спора с оглед приетия за окончателен от ВКС справедлив размер на претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Ответникът по молбата – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълнение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимиранa странa, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения: С решение № 50133 от 09.01.2023 г. по т. д. № 1760/2021 г. по описа на ВКС е отменено решение № 10349 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 5603/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, десети състав: в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр. д. № 443/2018 г., предявеният от С. М. К. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 85 000 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г.; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск за разликата над 85 000 лв. до 115 000 лв., както и в частта, имаща характер на определение, с която присъдените от първата инстанция разноски в полза на ищцата са намалени от 6 527 лв. на 6 327 лв., като вместо това „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на С. М. К. допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 28.06.2017 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г., както и разноски за касационното производство в размер на 2 541.87 лв. С касационната жалба процесуалният представител на касатора е поискал присъждане на разноски, направени за всички инстанции. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция разноски, като направените от касатора пред първата и въззивната инстанция и своевременно поискани разноски, съобразно приетия окончателен размер на обезщетението за неимуществени вреди, са останали неприсъдени от ВКС. С оглед на изложеното, следва да се уважи молбата по чл. 248 ГПК и се допълни постановеното решение № 50133 от 09.01.2023 г. в частта му за разноските. В първоинстанционното производство ищцата е сторила разноски в общ размер от 15 180 лв. (8 000 лв. – платена държавна такса; 30 лв. – депозит за разпит на свидетел; 250 лв. – депозит за СМЕ; 250 лв. – депозит за САТЕ и 6 650 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение). Настоящият съдебен състав, след отчитане на: цената на предявения иск, приетия от ВКС справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, и отхвърлената част от иска, приема, че разноските на ищцата възлизат на 8 728.50 лв., от които с първоинстанционното решение вече са ѝ присъдени 6 527 лв., поради което застрахователното дружество следва да бъде осъдено да ѝ заплати допълнително сумата от 2 201.50 лв. По същите съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, отчитайки представените доказателства за сторените от страната разноски във въззивното производство в общ размер от 10 372 лв. (2 200 лв. – платена държавна такса и 8 172 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение), застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на С. К. сумата от 6 116.36 лв., предвид окончателния изход от спора и заявеното искане в молбата по чл. 248 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение