Определение № 2422 от 30.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 664/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба от 16.06.2025г. касаторът Т. Т. К. чрез процесуалния си представител – адв. П. К., претендира съдът да измени определението си под № 1771/09.06.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта за разноските. Изтъква, че неправилно са присъдени на ответника по касация разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., като съдът не бил съобразил, че нямало процесуално представителство пред ВКС, тъй като касационната жалба не е допусната до разглеждане и работата на адвоката се изразявала само в подаване на отговор. При условия на евентуалност, ако се приеме, че се дължи на ответника адвокатско възнаграждение, счита, че то следва да бъде намалено на сумата от 1200 лв., като се позовава на чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. По изложените съображения претендира изменение на определението в частта за разноските, присъдени на ответната страна. Противната страна по молбата по чл. 248 ГПК – „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – адв. Л. М. по съображения, подробно изложени в отговор от 05.07.2025г. и претендира оставяне на искането без уважение. Поддържа, че съдът вече е извършил значително намаление на адвокатското възнаграждение, което е претендирал, и счита, че определеното се явява значително занижено, поради което не следва да бъде допълнително намалявано. В срока по чл. 248 ГПК е постъпила и втора молба с вх.№12660/05.07.2025г. за изменение на акта в частта за разноските, подадена от ответника по касация - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Л. М.. Ответникът претендира да бъде изменен актът на съда в частта на присъдените му разноски, като бъде увеличено адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител до размера на претендираната сума по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, а именно – 4910 лв., която сума сочи че е заплатена. Твърди, че провеждането на касационното производство е инициирано от жалбоподателя К. и той е извършил процесуален деликт спрямо него, поради което следва да понесе последиците от неоснователната си процесуална активност. Сочи, че според него определеното възнаграждение за адвокат в размер на 1500 лв. се явява прекомерно занижено съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което претендира изменение на акта и присъждане на сумата от още 3410 лв. Ответната по тази молба страна – касаторът Т. К. е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. П. К. от 17.07.2025г., в който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че съдът с оглед решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г. не е обвързан от минимумите по Наредба №1/09.07.2004г. и може да намали възнаграждението под същия. Счита, че молбата е неоснователна, а че дори следва съдът да намали присъдената сума за адвокатско възнаграждение на ответника до размер от 1200 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Двете молби по чл. 248 ГПК са процесуално допустими, подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като от ответника по касация е представен към отговора и списък на разноските по чл. 80 ГПК. С определение от 09.06.2025г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 346 от 09.10.2024 г., постановено по в.т.д. № 292/2024г. на АС – Пловдив, в обжалваната му част, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 8 от 04.01.2024г. по т.д. № 445/2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора, искът на Т. К. срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 31.05.2022 г., е отхвърлен за разликата над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., предявен като частичен от 90 000 лв., както и искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 6236,74 лв., намалена поради съпричиняване с 30%, до пълния предявен размер от 8909,63 лв. С определението по чл.288 ГПК по искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство в размер на сумата от 4910 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по приложените документи, ВКС е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалните действия на ответника са ограничени в подаването на отговор на касационната жалба, поради което с оглед заявеното още в касационната жалба възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до размер на сумата от 1500 лв., с включен ДДС. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че двете молби по чл.248 ГПК са неоснователни. С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др. е налице несъответствие с правото на ЕС на нормата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025 г., тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС и това е основание разпоредбата в тази й част да не се прилага от съда. Направен е извод, че установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК). В случая от касатора е заявено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност предвид, че се касае за застрахователно правоотношение и е в кръга на предмета на дейност на ответното дружество. С оглед горното съдът намира, че няма основание да измени акта си и да определи възнаграждение в по - голям размер от приетия. Няма основание да се уважи и молбата на адвокат К. с твърдения, че след като с определението на ВКС не било допуснато касационно обжалване, нямало процесуално представителство пред ВКС, тъй като процесуалният представител на ответника е упълномощен не само и единствено за подаване на отговор по касационната жалба. Размерът на намаленото възнаграждение е съобразен с факта, че в конкретното производство действията на адвоката на ответника са ограничени в подаването на отговор. Както бе изтъкнато по-горе, няма основание за прилагане на размера по чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. предвид постановеното задължително решение на СЕС и формираната във връзка с него практика на ВКС, а и присъдената от настоящия състав сума не се различава значително от посочената в Наредбата, която може да служи само за ориентир. Предвид горните мотиви, настоящият състав намира, че не е налице основание за изменение на акта в частта за разноските, поради което молбите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение