Определение № 8894 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2025 г.
ВАСПърво отделение29.09.2025 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Определението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК. Образувано е по частна жалба на „И.С.Б Груп“ ЕООД, представено от адв. Чернев, срещу определение № 13570/17.04.2025 г. по адм.д. № 1342/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател отрича изводите на съда за оспорването по административен ред като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото му на жалба срещу мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката за 2022 г. Спорен него исканият от фонда акт не е от категорията на актовете по ДОПК. Искал е издаване на акт по чл. 21, ал. 1 АПК, за който при липса на горестоящ административен орган и по правилото на чл. 82, ал. 2 АПК оспорването по административен ред е неприложимо. Иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не изразява становище. Като съобрази доводите от частната жалба и след проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „И.С.Б Груп“ ЕООД срещу мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) по подадено от жалбоподателя искане за прихващане или възстановяване вх. № ФСЕС-2210/27.12.2024г. по описа на ФСЕС, прекратено е производството по делото и преписката е изпратена на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. Съдът е приел, че по искането на дружеството за възстановяване на недължимо платени вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката за 2022 г. е формиран мълчалив отказ на фонда по чл. 131, ал. 1ДОПК, чието обжалване при действието на чл. 131, ал. 2 ДОПК се осъществява по реда за обжалване на ревизионни актове, а правилото на чл. 156, ал. 2 ДОПК допуска обжалването по съдебен ред на акт, който не е отменен при административното оспорване. Отсъствието на проведено оспорване на мълчаливия отказ пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е възприето като процесуална пречка за възникване на правото на достъп до съд. Определението е правилно по резултата си. Не са верни решаващите изводи на съда и е неправилно адресирането на преписката до неконкретизиран с привръзка по място административен орган, доколкото надлежен орган по чл. 130, ал. 4 АПК е не само компетентния по материя, а и по място. Първостепенният съд неправилно е определил оспорения пред него акт като мълчалив отказ по чл. 131, ал. 1 ДОПК по искане за прихващане или възстановяване. Заявеното от жалбоподателя за възстановяване пред ФСЕС вземане не е от категорията на тези по чл. 128, ал. 1 ДОПК и затова е неприложим редът за възстановяване по чл. 129 и сл. ДОПК, а съответно и редът за оспорване на постановените в това производство неблагоприятни за заявителя актове на администрацията. Първостепенният съд е пропуснал да възприеме обстоятелството, че фондът има правосубектността по чл. 36б, ал. 5 ЗЕ и не той, а органите му за управление имат публичноправна правосубектност. Правомощията на управителния съвет на фонда са уредени в чл. 36г, ал. 5 ЗЕ, а тези на председателя му в чл. 36в, ал. 6 ЗЕ. Компетентността на органите за управление не включва правомощие за възстановяване на недължимо платени вноски към фонда по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Тези вноски се отнасят към приходите на фонда (вж. чл. 36д, ал. 1, т. 1 ЗЕ), а разходването им е само за целите по чл. 36д, ал. 2 ЗЕ. Правосубектността на ФСЕС не предполага компетентност да разпореди възстановяване на исканите вноски по чл. 36е, ал. 1, т. 1 ЗЕ, а органите му за управление не притежават правомощие за възстановяване в обхвата на тяхната компетентност. За некомпетентната организация не възниква задължение за произнасяне и затова непроизнасянето ѝ не поражда фикцията на отказа по чл. 58, ал. 1 АПК. Образуваното при липса на предмет съдебно производство е недопустимо – чл. 159, т. 1 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
Цитирани разпоредби
18- чл. 131, ал. 1 ДОПК
- чл. 36, ал. 5 ЗЕ
- чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 130, ал. 4 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 235, ал. 1 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 58, ал. 1 АПК
- чл. 82, ал. 2 АПК
- чл. 128, ал. 1 ДОПК
- чл. 129 ДОПК
- чл. 131, ал. 2 ДОПК
- чл. 156, ал. 2 ДОПК
- чл. 159, т. 1 ДОПК
- чл. 36, ал. 6 ЗЕ
- чл. 36, ал. 2 ЗЕ
- чл. 36, ал. 1, т. 1