Определение № 2686 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2024 г.

Образувано е по две частни жалби - едната е подадена от И. С. И., чрез адв.Милкова, другата е от кмета на Община Аксаково, чрез процесуален представител, срещу Определение № 10330 от 14.10.2024 г. по адм. дело № 1913/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна. С обжалвания съдебен акт е изменено постановеното по същото дело Определение № 9059 от 12.09.2024 г. по цитираното административно за прекратяване на производството, в частта му за разноските, като на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Община Аксаково е осъдена да заплати на И. И., разноски в размер на 400 лв. И. И., в своята частна жалба излага становище, че неправилно първоинстанционният съд е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение и неправилно не е присъдил разноските за заплатената държавна такса за образуване на производството по оспорване на мълчалив отказ на кмета в размер на 10 лв. Ответната страна по тази частна жалба, кмета на Община Аксаково, чрез процесуален представител, обосновава извод за неоснователност на същата. Кмета на Община Аксаково, в частна жалба, изразява становище за неправилност на обжалваното определение, като счита, че на жалбоподателката изобщо не следва да бъдат присъждани разноски, поради липсата на правен интерес от завеждане на делото. Ответната страна по частната жалба на кмета на Община Аксаково, И. И., с писмено възражение оспорва тази частна жалба като неоснователна. С Определение № 10330 от 14.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1913/2024 г. АС - Варна е приел, че искането на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК от И. И. за допълване на Определение № 9059 от 12.09.2024 г. по цитираното дело, в частта за разноските, е основателно. Присъдил в полза на жалбоподателката частично разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като приел, че исканият размер от 1000 лева, следва да бъде намален, като счел, че във възражението на ответната страна, че разноски на жалбоподателката изобщо не се дължат, може да се извлече възражение за прекомерност. Освен това, съдът приел, че тъй като по делото не е осъществено реално процесуално представителство, поради издаване на искания от И. административен акт, то в нейна полза следва да се присъди минимален размер определен в чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – само за изготвянето на жалбата срещу мълчаливия отказ. По отношение на претендираната сума от 10 лева за заплатената държавна такса за образуването на производството пред административния съд по обжалването на мълчалив отказ на кмета на Община Аксаково, съставът на АС Варна, е приел, че сумата не е дължима и не следва да се присъжда в полза на жалбоподателката, тъй като към датата на заплащането й, заявената от нея административна услуга вече е извършена. В срока за решаване на делото, касационният състав констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и решението е непълно по смисъла на чл. 176 АПК, доколкото в Определение № 10330 от 14.10.2024 г., съставът на АС Варна не се е произнесъл с изричен отхвърлителен диспозитив за сумата над 400 лева до претендирания размер от 1000 лева и отхвърлителен диспозитив за сумата от 10 лева за заплатената държавна такса. По така постановеното определение настоящата инстанция не може да осъществи контрол по същество. След произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл. 176 АПК, частните жалби на И. С. И. и кмета на Община Аксаково срещу Определение № 10330 от 14.10.2024 г. по адм. дело № 1913/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна следва да бъде изпратена отново на Върховния административен съд за разглеждане по реда на чл. 229 и сл. АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,