Определение № 9494 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. С. В. – непълнолетна,лично и със съгласието на своя родител С. Г. В. от гр. Варна срещу Определение № 6013/04.06.2025г по адм. дело № 820/2025 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Експертно решение /ЕР/ № 90248/14.11.2024 г. на ТЕЛК /Териториална експертна лекарска комисия/ към МБАЛ "Проф.д-р Георги Златарски" ЕООД – Белоградчик и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото в съда за ново разглеждане. Ответникът е изразил становище за неоснователност на частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на К. С. В. – непълнолетна,лично и със съгласието на своя родител С. Г. В. от гр. Варна срещу Експертно решение /ЕР/ № 90248/14.11.2024 г. на ТЕЛК /Териториална експертна лекарска комисия/ към МБАЛ "Проф.д-р Георги Златарски" ЕООД – Белоградчик. Приел е, че жалбата на Вътеви е недопустима, тъй като процесното решение на ТЕЛК е отменено с ЕР на НЕЛК № 90329от зас. 26 /24.02.2025г и преписката е върната за ново освидетелстване. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Варна е прекратил образуваното пред него производство. Определението е правилно. Съгласно общия принцип, установен в чл. 148 от АПК, административният акт, съответно отказът за издаването му /изричен или мълчалив/ могат да се оспорят пред съда относно тяхната законосъобразност и без да е изчерпана възможността за оспорването им по административен ред, освен ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. В случая такъв специален закон се явява Законът за здравето, в чл. 112, ал. 1, т. 3 на който е предвидено задължително оспорване на решенията на ТЕЛК пред НЕЛК, като на оспорване пред съда подлежат именно постановените от НЕЛК решения. Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че осъществяването на административен контрол е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването по съдебен ред.След като процесното решение на ТЕЛК е отменено с ЕР на НЕЛК № 90329от зас. 26 /24.02.2025г и преписката е върната за ново освидетелстване е възобновена висящността на процедурата по Закона за здравето,поради което и едва след постановяване на новото решение на ТЕЛК и евентуално осъществен контрол от НЕЛК над него ще бъде налице правен интерес от оспорването на последното решение на НЕЛК пред съда. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение