Определение № 4228 от 25.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3107/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. С определение № 297 от 17.04.2025 г. по в.гр.д. № 469/2024 г. Окръжен съд- Добрич е оставил без уважение молбата на К. Л. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, присъдени в полза на въззивниците Д. и Т. Т.. Определението се обжалва с частна жалба от К. Л., представляван от адвокат Г., с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е определил прекомерно висок размер на адвокатското възнаграждение, дължимо се като разноски от жалбоподателя на ответниците по жалбата, като не е съобразил, че същите са необходими другари по делото и са защитавани от един адвокат. Поддържа, че съдът не е съобразил обема на извършената от адвоката работа по защита на правата на страната. Моли обжалваното определение на ОС-Добрич да бъде отменено и решението по делото – изменено, като бъде уважено възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираните от ответниците разноски, направени пред въззивната инстанция. Ответниците по жалбата Д. и Т. Т., представлявани от адвокат К., са депозирали писмен отговор на частната жалба, с която я оспорват като неоснователна. Възразяват, че предоставената защита от адвокат К. е на две лица по дело с фактическа и правна сложност. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в указания от съда срок и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. По делото се установява, че в.гр.д. № 469/2024 г. е образувано по жалба на Д. и Т. Т., подадена против решение № 67 от 20.05.2024 г. по гр.д. №541/ 2022 г. на РС-Каварна, с което е бил уважен искът на К. Л. против тях за установяване на правото му на собственост върху реална част с площ 826 кв.м. от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ.Ш., целият с площ от 2929кв.м. и е бил отхвърлен техният иск за защита на правото им на собственост върху същия имот. Адвокат К. е била упълномощена от двамата въззивници. Пред въззивната инстанция адвокат К. е представлявала въззивниците в две съдебни заседания, изготвила е въззивна жалба, писмени бележки и е участвала в събирането и обсъждането на доказателства пред въззивната инстанция. С решение № 11 от 21.01.2025 г. по делото обжалваното първоинстанционно решение е отменено, отхвърлен е искът на К. Л. и е бил уважен искът по чл.108 на Д. и Т. Т.. С решението К. Л. е бил осъден да заплати на Д. и Т. Т. 3300лева, заплатено адвокатско възнаграждение. С молба от 04.03.2025 г., поправена с молба от 25.03.2025 г., А. Л. е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, като съобрази направеното от него своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Със сега обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на К. Л. по чл. 248 ГПК. Частната жалба е основателна. В о.с.з. на 19.12.2024 г., при представянето от адвокат К., като пълномощник на въззивниците Т., на списък на разноските по чл. 80 ГПК, своевременно К. Л., чрез адвокат Г., е заявил възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение, при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да се ползват единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Според дадените разяснения съдът следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на въззивните Т. е предоставил активна и успешно проведена защита на техните права, с оглед изхода от спора. Адвокатът е положил усилия да се съберат необходимите доказателства за защита интереса на въззивниците, участвал е при обсъждането на събраните доказателства, изложил е мотивирани становища по съществото на спора в депозираните въззивна жалба и писмена защита. Явил се е в две съдебни заседания по делото, което е фактически и правно усложнено. В същото време не може да не се отчете фактът, че защитата на двамата въззивници е идентична, поради идентичност на техните интереси. Защитаваният интерес по делото е с цена от 1 725 лева за спорната реална част от имота, а според чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за ВАР при този интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сума от 945лв. при двама упълномощители, според редакцията на закона към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. За защита по делото пред въззивната инстанция /по двата иска заявени за разглеждане/ размерът на заплатеното от Л. адвокатско възнаграждение възлиза на 1300лева. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за предоставената правна защита от пълномощника на въззивниците Т. е в размер от 2000 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответника. Ето защо, налице са основания обжалваното определение да бъде отменено и постановеното решение по делото да бъде изменено в частта за разноските, като върху К. Л. бъде възложено плащането на сумата от 2 000 лева, възнаграждение за предоставената адвокатска защита от адвокат К. по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I отделение