Решение № 1500 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2014 г.

Решение № 1500 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15404/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2280 от 28.10.2014 г. постановено по адм. дело № 733 по описа на Административен съд град Пловдив за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № 161304563 от 02.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 153 от 14.02.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта му относно начислен ДДС в размер на 35223,70 лв. и лихви 10840,04 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба "Д. Е. М. Д" ООД, чрез адв. Христо Христев, депозира писмено становище, в което моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представя и списък с разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 2280 от 28.10.2014 г. постановено по адм. дело № 733 по описа на Административен съд град Пловдив за 2014 г. е отменен Ревизионен акт № 161304563 от 02.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 153 от 14.02.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта му относно начислен ДДС в размер на 35223,70 лв. и лихви 10840,04 лв. В останалата част решението не е обжалвано. Органите по приходите са приели, че с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации по фактурите от доставчиците: "Табак трейдинг партнър" ООД; "Деливъри Стара Загора" АД; "Йосини" ЕООД; "Сити тобако" ООД; "Нестле България" АД; "Кавен Орбико" ЕООД е намерил проявление съставът, предвиден в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи, и този извод е обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че ревизираното дружество не е отразило всички покупки на стоки, като част от фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по cметка 304 "Стоки" и съответно не е отчетен приход от последващата им продажбата. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че на фактуриране подлежат само действително извършени доставки. Доказателствата по делото не установяват реално извършване на доставките по процесните фактури. При липсата на доказателства за доставки по фактурите съдът законосъобразно е приел, че органът по приходите неправилно е приложил разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК начислявайки за периода 2008 г. - 2011 г. ДДС за неотчетени продажби в размер на 35 223,70 лв. с прилежащата лихва. С оглед изложеното, съдът е приел, че не е доказано получаването на стоките по спорните фактури, поради което изводите на ревизиращите, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК са необосновани и недоказани. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика наличието на фактура не е достатъчно да установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Релевантният факт, който подлежи на установяване е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него факта на реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. Правилен е изводът на АС - Пловдив, че не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог - наличие на данни за укрити приходи или доходи на дружеството като ревизирано лице. Решението на първоинстанционния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. За да се обоснове правилното ли е прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реално осъществяване на спорните доставки от конкретните доставчици "Табак трейдинг партнър" ООД, "Деливъри Стара Загора" АД, "Йосини" ЕООД, "Сити тобако" ООД, "Нестле България" АД и "Кавен Орбико" ЕООД, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от ревизираното дружество, като в тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, каквито в случая не са събрани. В случая така представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки. Правилно е приел първоинстанционният съд, че тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки по коментираните фактури. От гледна точка на формалната логика, липсата на доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв. Допълнително съмнение в достоверността на обсъжданите фактури и реалното осъществяване на размяна на стоки между страните внася приетото по делото Решение № 23/10.10.2013 г. на Районен съд - Чирпан, с което лице в качеството му на шофьор на товарен автомобил и продавач-разносна търговия в "Табак Деливъри груп" АД-Стара Загора е признат за виновен за това, че е съставил в кръга на службата си неистински официален документ - фактура № 0050022196/13.11.2009 г. като е положил подписа си от името на материално отговорното лице на ЕТ"Мариана Колева"-Чирпан. Този факт сам по себе си не прави процесните фактури неистински документи, но показва един механизъм на съставянето им и на оформяне на реквизитите/подписи и др./. По делото не са представени всички фактури от посочените издатели. Това става ясно от ССЕ. Липсват и разходи свързани с процесните доставки, включително липсват каквито и да е доказателства за извършеното плащане в брой, както се твърди, че е извършено плащането. Правилно е приел първоинстанционният съд, че събраните по делото доказателства, не обосновават извода за укрити приходи за ревизираните години. При липса на доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на този текст, поради което не следва да се обсъжда дали определената от него данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При същия доказателствен стандарт, както когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, в случая следва да се докажат констатациите на РА. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, дори и когато доставчиците са разполагали със стоката. По изложените съображения правилно ревизионният акт в тази част е бил отменен. Обжалваното решение в съответната част не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в претендирания размер от 2400 лв. съобразно представени доказателства за направени разноски - договор за правна защита и съдействие и списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,