Решение № 22 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 455/2012 г.

Решение № 22 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 455/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1169 от 6.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 551 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 420/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, предявен от М. Д. С. от [населено място] против С. В. П. от [населено място] за отмяна на дарение поради отказ на дарения да даде издръжка, от която дарителят се нуждае. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса налице ли е непризнателност по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, ако надареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон или непризнателност, е налице независимо от материалните възможности на надарения, докато разполага с подареното до неговото изчерпване. Повдигнатият материалноправен въпрос по приложението на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е разрешен с постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. ОСГК ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., съгласно което не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, поради липса на достатъчно средства; не е налице непризнателност, когато с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Отмяната на дарение е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя, поради което правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен - умишлено убийство или опит за убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление; набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. За да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минималните нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. В случаите обаче, при които надареният поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя, не е налице непризнателност. В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че през 1993 г. ищцата е прехвърлила на ответницата Х ид. част от апартамент, находящ се в [населено място]. С нотариална покана от м. март 2010 г. ищцата е поискала от ответницата месечна издръжка в размер на 500 лева. След получаване на поканата ответницата е започнала да и превежда по 110 лева, уведомявайки, че това е сумата, която е в състояние да предоставя. Прието е, че ищцата се нуждае от 303 лева месечно, включващи и разходи за медикаменти, от които разполага с 246 лева от получаваната пенсия и предоставяната от ответницата издръжка, а ответницата, след изплащане на издръжката има месечен доход от 241 лева. При така установените факти, съдът е формирал извод, че ищцата е изпаднала в нужда от издръжка, тъй като страда от хронични заболявания, изискващи средства за лечение над дохода от пенсията и; че след узнаване на тази нужда ответницата е започнала незабавно да предоставя издръжка съобразно възможностите си; че след предоставяне на издръжката дарителката разполага с месечен доход, близък до необходимия за задоволяване на нуждите и, както и че отказът на надарената да предоставя издръжка в искания размер не е проява на непризнателност, тъй като самата тя би изпаднала в по-тежко затруднение от дарителката, поради което предявения иск за отмяна на дарението е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от М. Д. С. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, както и че съдебният акт е постановен при необоснованост и допуснати съдопроизводствени нарушения, без да се сочи в какво се изразяват процесуалните нарушения и кои изводи са необосновани. Ответницата по касационната жалба С. В. П. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД са неоснователни. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. ОСГК ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., въззивният съд е формирал извод, че от страна на ответницата не е проявена непризнателност; че с предоставянето на издръжка на дарителката в по-висок размер тя би поставила себе си в по-неблагоприятно положение - с доход под минималния за страната, поради което искът за отмяна на дарението поради непризнателност е неоснователен. В касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания за допуснати пороци при постановяване на решението, поради което обжалваният валиден и допустим съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,