Определение № 135 от 07.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4726/2013 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 11001 от 11.ХІ.2013 г. на Л. И. И. и С. Й. И. – двамата от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Р. против разпореждане (без номер) на Великотърновския ОС, ГК, от 18.Х.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 980/2013 г., с което – като нередовна - е била върната тяхна частна касационна жалба срещу постановено по същото въззивно дело определение № 462 от 20.VIII.2013 г.: за потвърждаване на определение № 221/5.VI.2013 г. на РС-Свищов за прекратяване на пр-вото по гр. дело № 223/2013 г. и изпращане на същото за разглеждане от състав на Великотърновския ОС. Оплакванията на двамата частни жалбоподатели И. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, поради което те претендират отменяването му и даване ход на върнатата им неоснователно частна касационна жалба. Инвокирани са доводи, че представеното пред въззивната инстанция - след дадените от нея по реда на чл. 286, ал. 1, т. 2-във вр. чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК указания, адвокатско пълномощно било редовно. Приложено към частната жалба е и нотариално заверено пълномощно от дата 7.ХI.2013 г., с което двамата частни жалбоподатели потвърждават веднъж учредената от тях представителна власт на адв. Р. И. К. от АК-Р.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския ОС, настоящата съвместна частна жалба на Л. Ив. И. и С. Й.. И. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Основното съображение на Великотърновския ОС за да върне - на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - частната касационна жалба на И. срещу определението му във връзка с родовата подсъдност на делото, е било основано върху невъзможност от представеното с молбата с вх. № 9726 от 7.Х.2013 г. по делото адвокатско пълномощно да се направи извод, „че същото касае настоящето дело и подадената по него от жалбоподателите частна касационна жалба”. Този решаващ извод на въззивния съд е необоснован и незаконосъобразен. Видно от предмета /Раздел II/ на намиращия се на гърба на въпросното адвокатско пълномощно договор за правна защита и съдействие № 15/2013 г., който е бил сключен между И., от една страна, и адв. Р. К. от АК-Р. – от друга, че последната е следвало да осъществи тяхната процесуалноправна защита пред ВКС посредством изготвяне на частна /касационна/ жалба. Обстоятелството, че въпросното адвокатско пълномощно се отнася до същата частна касационна жалба, която е била върната, се свързва преди всичко с това, че последната е била изготвена върху бланка на адвокатската кантора, в която работи адв. Р. К., а на същата бланка е изготвено и изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено с молбата от 7.Х.2013 г. Следователно непопълването на конкретни реквизити в пълномощното и неразривно съпътстващия го договор за правна защита и съдействие, които обаче се отнасят до номера на бъдещето частно касационно пр-во пред ВКС, не опорочава валидността на тези изявления на частните жалбоподатели Л. и С. И. от [населено място], след като разпоредбата на чл. 33, изр. 2-ро ГПК счита за достатъчно посочването на имената, точният адрес и телефонът на пълномощника, а и в случая първоначално учредената му представителна власт е била изрично потвърдена с приложеното към настоящата частна жалба нотариално заверено пълномощно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение