Определение № 254 от 17.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№4356/29.04.2013 г. от Е. Т. А. и В. Н. К. срещу влязло в сила определение № 979/23.03.2011 г. по гр.д.№ 907/2010 г. на Районен съд-Кърджали, с което са оставени без разглеждане предявените от молителите искове срещу А. Щ. Ю. и А. Ю. Шефки за прогласяване нищожността на нот.акт № 91/28.04.2010 г., т.1, рег.№3072,дело №89/2010 г., за признаване право на собственост по давностно владение и иск за прогласяване нищожността на нот.акт № 92/28.04.2010 г., т.1, рег.№3074, дело № 90/2010 г., за продажба на недвижим имот, двата на нотариус № 251 по регистъра на Нотариалната камара. След смъртта на ответника по молбата А. Щ. Ю., производството е продължило с участието на неговите наследници А. А. Ю., А. Ю. Шефки и А. А. Ф.. С влязло в сила определение от 01.12.2014 г. производството спрямо А. А. Ф. е прекратено, поради неотстраняване нередовности на молбата за отмяна. С определение № 26/20.01.2016 г. производството по делото е спряно поради обстоятелството, че междувременно е образувано тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК, по което предмет на тълкуване по т.6 от разпореждането за образуване е обуславящият за настоящия спор въпрос: -Подлежат ли на отмяна по чл.307 ГПК влезлите в сила определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира ,че цитираното ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК е прието. По т.6 от него е даден отговор на въпроса ,чието разрешение е от значение за правилното решаване на настоящия спор. Според него не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията,преграждащи по-нататъшното развитие на делото с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С атакуваното определение производството по делото е прекратено при недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, доколкото с тях не се търси защита на притежавани от молителите субективни материални права и се сочи основание за нищожност, което не е сред изчерпателно изброените в чл.576 ГПК. Определение за прекратяване по посочените причини не подлежи на отмяна. Поради това производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.