Определение № 415 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12504/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. И. Б. от [населено място], община Казанлък, област Стара Загора, срещу Определение №4402 от 07.11.2025 г. на Административен съд – Стара Загора (АССЗ) по адм. дело №1120/2025 г. С оспорваното определение е отхвърлено искането на Д. И. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0284-000209 от 13.10.2025 г. на началник група в Районно управление (РУ) - Казанлък към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Стара Загора, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – "временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) за срок от три месеца, считано от 12.10.2025 г.“. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Излага подробно фактите по делото и излага конкретни възражения по оспорвания съдебен акт. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – началник група в РУ - Казанлък към ОДМВР – Стара Загора, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССЗ е отхвърлил искането на Д. И. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0284-000209 от 13.10.2025 г. издадена от началник група в РУ - Казанлък към ОДМВР – Стара Загора, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че изложените доводи за спиране на изпълнението са свързани с естествените последици от определянето на мярката и нейната преустановителна цел. Счел е, че жалбоподателят не твърди, че няма обществен транспорт до гр. Крън, който би могла да ползва. Не доказва, че в [населено място] няма хранителен магазин, респективно аптека. Съдът е приел, че обстоятелството дали автомобилът е бил предоставен на водача за целта (дрифт) със знанието на собственика, е ирелевантно към предмета на настоящия спор. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно. Определението е правилно. Оспорената Заповед №25-0284-000209 от 13.10.2025 г. издадена от началник група в РУ - Казанлък към ОДМВР – Стара Загора, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Соченото от съда Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г. е неотносимо към предмета на настоящия спор, тъй като е от преди изменението на АПК, ДВ, бр. 39 от 2011 г. С това изменение е създадена нова алинея 4 на чл. 166, в която изрично е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тази връзка напълно неотносими към предмета на настоящото производство са мотивите на съда, свързани с чл. 60 АПК. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Противно на доводите, изложени в частната жалба, ирелевантно за прилагането на оспорваната ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС не е собственост на водача. Законодателят не е предвидил, че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е собственост на водача. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, различно от собственика може да нарушава императивните законови изисквания. Отношенията между собственика и водача, свързани с ограниченията в ползването на вещта, като последица от поведението на някой от тях, и евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Твърденията на частния жалбоподател за значението на МПС за личните му дейности и грижата за малолетното му дете сами по себе си не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение