Определение № 192 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2764/2020 г.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№ 50655 от 09.06.2020 г., подадена от Л. А. Д. чрез адвокат К. П. от САК и насочена срещу въззивно решение № 2031 от 12.03.2020 г. по в.гр.д.№ 8/2019 г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV „д” състав, в частта за разноските. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е уважено заявеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу искането да й се присъдят пълните размери на заплатените адвокатски възнаграждения за защита при първото разглеждане на спора от въззивния съд, при първото разглеждане на спора от ВКС и при новото разглеждане на спора от въззивния съд. Препис от частната жалба с вх.№ 50655 от 09.06.2020 г. е връчен на ответниците по нея - А. Т. П. и А. Е. П. чрез адвокат Я. Я. от САК, които не са заявили становище в определения им едноседмичен срок. По допустимостта на производството Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Депозираната от Л. А. Д. частна жалба, макар и озаглавена по този начин, по своята същност представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Компетентен да разгледа и да се произнесе по искането е съдът, постановил въззивно решение № 2031 от 12.03.2020 г. по в.гр.д.№ 8/2019 г., т.е. Софийски градски съд, ІV „д” въззивен състав. Едва след произнасянето по реда на чл. 248 ГПК би било възможно произнасяне от ВКС в случай, че бъде подадена частна жалба при условията на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия