Определение № 268 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 858/2012 г.

Производството по делото е по чл. 247,ал.1 и чл.251, ал.1 ГПК. Подадена е молба вх. № 7928/20.08.2013 г. от жалбоподателя К. С. У. с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. в смисъл от диспозитива- трети по ред на определението да отпадне изписаното:” като на молителката се присъди и сумата 600 лв. разноски по делото”, а от четвъртия диспозитив отпадне изписаното „като на молителката се присъди сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение”. Жалбоподателят К. С. У. е подал и молба вх. № 8232/05.09.2013 г. за тълкуване на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС II г.о. в частта относно допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка за размера на присъдената сума в полза на С. С. У.-Д. разноски за производството пред ВКС. Ответницата по молбите Р. Г. П. в писмени отговори, чрез адв.Ю. Б. е изразила становище за неоснователност на подадените молби. Ответницата по молбите С. С. У. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбите на К. С. У. за тълкуване на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС II г.о. и за поправка на очевидна фактическа грешка в същото определение са подадени от процесуално легитимирана страна и са допустими. По основателността на всяка от молбите съдът намира следното: По молбата на К. С. У. с вх. № 7928/20.08.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. С определение №187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС II г.о. съдът е оставил без уважение молба с вх. № 56788/09.05.2013 г., подадена от С. С. У.-Д. в частта, с която е поискано изменение и допълване на определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските. Със същото определение съдът е оставил без уважение молба с вх. № 56517/29.04.2013 г. на Р. Г. П., чрез адв. Ю. Б. за изменение на определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските. В мотивите на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. съдът е приел, че всяка от молбите на С. У. и Р. П. за изменение на определение № 154/11.04.2013 г. по посоченото дело на ВКС в частта за разноските е неоснователна – т.е. на всяка от молителките не следва да се присъждат поисканите с молбите разноски – 600 лв. на С. У. и 1000 лв. на Р. П.. Така формираната воля на съда е обективирана и в диспозитива на определението. С оглед на това не се установява хипотезата на чл. 247,ал.1 ГПК – не е налице допусната очевидна фактическа грешка от съда в диспозитива на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 758/2012 г. на ВКС II г.о. и молбата на К. У. следва да се остави без уважение. По молбата на К. С. У. с вх. № 8232/05.09.2013 г. за тълкуване на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС II г.о. Молителят К. У. иска тълкуване на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС II г.о. в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат влезлите в законна сила решения или определения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението или определението. В настоящият случай не се установява подобна неяснота. Волята на съда, обективирана в диспозитива на определението, в частта относно допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка е ясно изразена и е обоснована с подробни доводи в мотивите на същото определение. Съдът ясно и конкретно е посочил, че в полза на С. У. следва да се присъдят разноски по делото в производството по чл.288 ГПК в размер на 1500 лв., че това е изразената воля на съда в мотивите на определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г., а в диспозитива на същото определение погрешно е отразена сумата 2500 лв. разноски по делото. С определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 154/11.04.2013 г., като в полза на ответницата по жалбата С. У. присъдената сума разноски по делото се чете 1500 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата на К. У. за тълкуване на определение № 187/12.06.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение